Краят на дъгата [bg]

Заекът се усмихна широко.

— Ами това си беше неочаквано съвпадение. Когато нещата се усложнят, винаги има странични ефекти и Мири Гу беше един от тях. Ти си оперативният отговорник. Защо не я последваш?

Браун → Мицури, Ваз: <sm>Не. Така ще се отклоним твърде много от плана.</sm>

Всъщност Алфред насмалко да го направи. Но все пак изпрати след момичето един от роботите си. Вероятно това щеше да е достатъчно да я разсейва. Ако пък тя се събереше с останалите, все още му оставаше една възможност, нещо, което щеше да изненада Заека.

— Не мисля. Имаш ли други предложения?

— Очевидното, старче: бъди гъвкав като мен. Кой знае как ще се развият нещата? Голяма работа, че не можеш да откриеш Мири Гу. Това вероятно означава, че тя не е на местата, които те интересуват, нали? — И размаха уши.

Браун → Мицури, Ваз: <sm>Искам да разкараме Заека. Той се преструва, че работи за нас, но през цялото време ни разсейва с наглостта си.</sm>

А това наистина бе разсейващо. Заекът беше извадил нов морков и го гризеше с големите си зъби.

— Не ми обръщайте внимание, пишете си спокойно!

Алфред чуваше шума от безредиците през тънките стени. Според анализаторите му ДС наблюдаваше събитието с нарастващ интерес, но засега не се месеше. Гюнберк и Кейко смятаха това за добра новина. „Дали Алис Гонг все още работи?“ Този въпрос беше по-важен за Алфред от сблъсъка му с двете деца.

Във всеки случай беше време да разкара любопитния заек. Само че не трябваше да предизвиква подозренията на Гюнберк и Кейко. За щастие Браун явно мислеше в същата посока. Бе изпратил схема на целите и нуждите. Заекът беше изключително необходим за поддържането на безредиците. Имаше неща, с които можеше да се справи само той. Но вече бе свършил необходимото за подземните дейности. Хората бяха проникнали и оборудването беше инсталирано.

Ваз → Браун, Мицури: <sm>Съгласен съм, Гюнберк</sm>

Мицури → Браун, Ваз: <sm>Добре. Отрежи Заека, но внимателно. Предлагам да обвиниш за това подозрителните си колеги<усмивка/>.</sm>

Алфред се усмихна на Заека.

— Прав си. Някои от нас не са особено гъвкави.

— Няма проблем. — Заекът махна великодушно с лапичка. — Всъщност ти се погрижи всичко тук да е безопасно, затова моите началници искат да се съсредоточиш върху операцията на повърхността.

— Какво правиш… Хей!

Ваз дръпна оптичния кабел и го откачи.

За момент образът на Заека замръзна като някаква глупава графика, която е загубила източника си. Разбира се, Заекът все още разполагаше с интернет връзката си. Паузата беше просто израз на учудване. След малко съществото скочи на крака.

— Защо го направи? — Гласът и изражението му останаха непроменени. Явно Заекът не беше обмислял възможността някога да бъде изненадан и ядосан.

Алфред залюля кабела в ръката си. Едва се сдържа да не се усмихне. След това закачи връзката към едно устройство на колана си. Сега всичко щеше да минава през неговата военна мрежа.