Боговете на войната [bg]

Гласът й дойде от сенките.

— Военачалникът в сребърна броня…

Луната очертаваше голите й рамене с лек отблясък. Брут потрепери.

— Да, господарке? Или би трябвало да те наричам богиньо? — Усещаше погледа й като тежък товар.

— Царица е една от титлите ми, въпреки че нося богинята в себе си. Това обижда ли те, римлянино?

Брут вдигна рамене.

— Виждал съм много чужди земи. Виждал съм хора, които боядисват кожата си в синьо. Няма много неща, които могат да ме изненадат.

— Бил си много години с Цезар — каза тя.

Той погледна настрана, внезапно изнервен. Дали Юлий й беше говорил за него?

— Повече, отколкото си спомням.

— Как беше ранен? В негова служба?

Той изсумтя. Трябваше да го очаква. Тя се приближи, протегна ръка и въпреки самообладанието си той потрепери от студеното й докосване. Клеопатра носеше тежък златен пръстен с рубин — в мрака камъкът беше черен като нощното небе.

— Ти си онзи, който го е предал — каза тя. — Защо те остави жив?

Той примигна от тази директност. Клеопатра беше свикнала да получава отговор на всеки въпрос и да се изпълняват всичките й прищевки. Изглежда, нямаше представа за болката, която му причинява.

— Не би могъл да намери по-добър военачалник. Аз съм най-добрият бич на бойното поле, макар и не в момента, както виждаш.

Каза го със сардоничен присмех, но когато тя не отговори, чертите му постепенно станаха безизразни.

— От малки сме заедно — каза той. — Направих грешка и той ми прости. — Беше изненадан от собствената си искреност. Беше по-малко болезнено да разказва измислици.

— Аз щях да те убия — прошепна тя и прехапа долната си устна.

Брут усещаше, че му казва истината. Помисли си, че е имала абсолютна власт още от най-ранна възраст. Всяко нейно ухапване беше смъртоносно като на змия.

— Никога не бих простила предателство, военачалнико. Твоят Цезар или е велик мъж, или е глупак. Кое е според теб?

— Мисля, че двамата с него имате много общо. Не ти отговарям, нито пък ще продължа да ти обяснявам действията си.

— Тази нощ той отиде да отвлече моя съпруг, моя брат и мой цар. Виждал е само част от армията, която Египет може да свика на бойното поле. Цезар може да умре, докато опитва, или пък брат ми може да умре. Това е голяма игра. Това са залозите. Оставил те е жив, защото е сляп за теб. Не знае какво става в сърцето ти.

Тя докосна врата му с длан, натисна. Той си помисли, че сигурно се къпе с лотосово масло, за да излъчва такова ухание. Усети леко одраскване, като от трънче. Би се дръпнал, но сетивата му бяха като блокирани. Закопня за глътка свеж въздух. Чу я да говори сякаш през многобройни воали.

— Познавам те. Знам всеки твой дребен грях — и всеки голям. Познавам сърцето ти така, както Цезар никога няма да може. Знам омразата. Знам ревността. Познавам те.

Ръката й се отпусна и той се олюля. Все още усещаше мястото, където бе притиснала ноктите си.