![Боговете на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/4/bogovete-na-vojnata-bg-download.jpg)
Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
Юлий потърка брадичката си и внезапно се напрегна.
— Ако се върна, може никога повече да не напусна Рим. Вече съм твърде стар, за да планирам нова кампания. Но не и достатъчно стар, за да се страхувам от още една, когато е за справедлива кауза. Как бих могъл да претендирам, че ще разнасям светлината на нашата цивилизация, а да обърна гръб на това? Ако гледаме само навътре, към собствените си дела, тогава влиянието, което сме спечелили, ще бъде пропиляно. — Спря пред Октавиан и го хвана за рамото. — Възнамерявам да използвам влиянието, което са ми спечелили годините на битки. Бих искал да се присъединиш към мен по собствено желание, но ако не искаш, можеш да се върнеш.
— Без теб? — попита Октавиан, но вече знаеше отговора. Юлий кимна и той въздъхна. — Моето място е от дясната ти страна. Ако кажеш, че трябва да продължим, ще съм там, където съм бил винаги.
— Ти си свестен младеж. Ако нямам синове, които да ме наследят, ще съм горд да те видя на моето място. — Той се засмя. — Къде другаде ще намериш обучение като това? Мога да те науча на повече неща за политиката, отколкото ще откриеш за десетилетия на събранията на сената. Помисли за бъдещето. Мисли за това, което ще постигнеш, когато аз приключа. Това е градът на Александър и той може да бъде подаръкът за Рим. Кой по-добре от нас би могъл да донесе този скъпоценен камък?
Октавиан бавно кимна и Юлий го тупна по ръката.
— И срещу колко точно ще се изправим? — прекъсна ги Домиций.
И двамата го погледнаха, сякаш бе прекъснал някакъв много личен разговор.
— Прекалено много, за да тръгнем само с Десети — отвърна Юлий. — Трябва да изчакаме пристигането на Четвърти. Дори и тогава вероятно ще се нуждаем от армията на Клеопатра, преди да приключим. Въпреки че царедворците имат много шпиони и ще научат, ако тя се раздвижи. Трябва да получим предимство още в първия момент, докато все още мислят, че възнамеряваме да си тръгнем мирно и тихо. Ще ги изненадаме. С Четвърти, който да ни подсили, ще ударим, докато не ни очакват.
Той се усмихна и Октавиан също се усмихна на въодушевлението му, въпреки лошите си предчувствия.
— Какво имаш предвид?
— Това е като игра на латрункули — отвърна Юлий. — Трябва да заловим царя.
Глава 25
Легионите чакаха в мрака. Юлий лично беше отишъл на пристанището да посрещне Четвърти. Бяха дошли да преследват Помпей, но вместо това се оказаха част от заговор за отвличане на момчето цар. Може би беше заради топлата нощ или от обикновения факт, че Помпей е мъртъв, но ги бе обзело жизнерадостно въодушевление. Побутваха се и се смееха в тъмнината. Цезар бе триумфирал над враговете си и те бяха тук, за да видят още една победа.
Въпреки напрежението Юлий не можеше да скрие факта, че е доволен. Кир, Брут и Регул бяха дошли в Египет. Военачалниците му отново бяха край него и той се чувстваше невероятно жизнен.
Брут не можеше да сподели радостното вълнение на останалите. Счупената му ръка се беше оправила, но мускулите все още бяха прекалено слаби, за да рискува в подобно начинание. Копнееше да тръгне с тях и нещата да са такива, каквито бяха някога. Имаше моменти, в които можеше да забрави всичко случило се и да си представи, че са отново в Галия или Испания и че пак ги свързват доверие и приятелство. Не можеше да пропусне обаче омразата в погледите им — тя му напомняше за новото му положение. Октавиан винаги го наблюдаваше нащрек, но Брут се правеше, че не забелязва. Това можеше да се промени с възвръщането на силата му. Той щеше да го промени. Засега щеше да остане в двореца и да го охранява, докато се върнат.
Клеопатра влезе мълчаливо, без предупреждение в претъпканото преддверие и тръгна между изненаданите войници. Юлий я видя как се усмихна, когато един от войниците тихо подсвирна и сред мъжете премина вълна от смях. Не можеше да каже как е успяла, но беше намерила ново облекло, малко по-подходящо за пред хора от онова, което носеше на първата им среща. Гъвкавата й походка беше момичешка, но очите й изглеждаха възрастни. Косата й беше прибрана със златна лента. Краката й и голият й корем привличаха всички погледи.
Юлий се изчерви — знаеше, че войниците му с радост ще си извадят заключение за внезапно възникналия му интерес към Египет. Военачалниците му вече я бяха виждали, но въпреки това стояха като заковани, когато тя спря пред тях и ги огледа.
— Чувала съм за римската смелост — каза тихо Клеопатра. — И оценявам доблестта ви, след като пристигнахте, за да ми помогнете. Ще разберете каква е благодарността на една царица, когато си върна трона.