Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
— Брат ми Птолемей е на тринайсет години — каза тя. — Той е под властта на Панек и няма думата по отношение на управлението на земите ми.
— Брат ти ли? — учуди се Юлий.
Тя кимна.
— Мой брат и мой съпруг едновременно. — Забеляза изражението му и се разсмя — силен кикот, който му хареса.
— Това е нещо формално, римлянино, за да е чиста кръвната линия. Ние сме цар и царица заедно, както баща ми се е оженил за сестра си. Когато Птолемей порасне, ще му родя деца, които да управляват след нас.
Юлий се обърка. Чудеше се какво да каже, за да разбие тишината.
— Много добре говориш езика ми.
Тя отново се разсмя и смехът й го очарова.
— Баща ми ме научи, въпреки че съм първата от рода му, която говори египетски. Ако предпочиташ да говорим на гръцки? Това е езикът на детството ми.
— Радвам се да го чуя — искрено отвърна той. — Възхищавал съм се на Александър през целия си живот. Да съм тук сред наследниците на негов военачалник е впечатляващо.
— Сега ме привлича Египет, Цезар. Той е като огън във вените ми — каза тя.
Кожата й беше гладка, меденозлатна, мазана с масло през всеки ден от живота й. Юлий знаеше, че допирът до нея би бил невероятен.
— Но не можеш да поемеш трона, от страх — тихо каза той.
Клеопатра изсумтя.
— Не и от народа ми. Те са верни на богинята в мен.
Юлий се намръщи на подобни думи от толкова младо момиче.
— Не вярвам в такива неща.
Тя го погледна с интерес и сърцето му се разтупка.
— Плътта, която виждаш, е нищо. Моето Ка е божествено, затворено в мен до смъртта ми. Не би могъл да разбереш.
— Твоето Ка?
— Моят… дух. Моята душа. Като огън в счупена лампа, ако предпочиташ.
Юлий тръсна глава. Парфюмът й сякаш изпълваше всеки дъх, който поемаше, толкова близо седеше тя. Не я беше забелязал да помръдва, но разстоянието сякаш се стопи и стаята стана по-гореща.
— Още не си казала защо дойде.
— Не е ли очевидно? Чух за теб. Молих се на Изида да се измъкна от заточението си и ти ми беше изпратен. Ти имаш армия, която да промени баланса във всяко сърце на Александрия. — Очите й молеха.
— Ами твоите войници? — попита той.
— Прекалено малко са и шпионите кръжат около лагера им като мухи. Рискувах живота си, за да стигна до теб, Цезар, а съм само една. — Докосна лицето му със студената си ръка. — Трябва ми уважаван мъж, Цезар. В отчаяна нужда съм. Може и да твърдиш, че не вярваш, но това е причината боговете да те доведат тук.
Юлий тръсна глава.
— Следвах Гней Помпей, когото вие убихте.
Тя го гледаше в очите.
— И какво го накара да дойде в града на Александър? Има много пристанища. Ако не можеш да повярваш, дай ми моето отмъщение, както си получил своето! Заповедта за смъртта на Помпей носи името на моето семейство, за унижение. Панек използва царския печат, сякаш е негов. Ще ми помогнеш ли, римлянино?
Юлий сковано стана. Идеята да повали на колене арогантните царедворци го изкушаваше. Помисли за извънредните и за войниците, които идваха от Мала Азия, и се зачуди дали ще пристигнат преди изтичането на седемте дни.
— Колко войници имат? — попита той.
Тя се усмихна и изпъна крака, пръстите им докоснаха мраморния под.
Юлий крачеше с нова енергия. Не беше спал, нито беше намерил време да се избръсне, въпреки че слънцето вече се беше издигнало и градският шум нахлуваше през високите прозорци.
— Това не е наша битка, Юлий — каза Октавиан, притеснен и загрижен. Виждаше как перспективата да се върнат в Рим се отдалечава и усети незабавна неприязън към жената, която беше донесла промяната.
— Ще е, ако го направя — отвърна Юлий. — Моята дума е достатъчна причина. — Спря; изчакваше младият мъж да разбере. — Ако се намесим тук, вероятно някой ден този град ще стане част от нашата империя — и целият Египет отвъд него. Представете си това! Градове, по-стари от Гърция, пътят към изтока. — Очите му блестяха и Октавиан вече знаеше, че няма да се върнат вкъщи.
— Приемам, че красотата й не е повлияла на преценката ти — каза Октавиан.
Юлий гневно стисна зъби, после вдигна рамене.
— Не съм защитен от женската красота, но това е възможност да действаме в интерес на Рим. Не бих могъл да поискам по-добра възможност, за да пресека възела на обърканата им политика. Ако боговете са на наша страна, значи са римски богове! Това ме призовава.
— И Рим те зове да се завърнеш! — сопна се Октавиан и сам се изненада от тона си. — Спечели всичките си битки. Не е ли време да се върнеш при наградата си? Хората чакат заповедта ти за това.