Боговете на войната [bg]

— Не. Каза, че бил подарък от царицата на Египет.

— Вероятно искат да смекчат впечатлението от лошото посрещане — каза Октавиан и сви рамене.

— Доведи го — каза Юлий.

Домиций изчезна и след малко въведе един брадат гигант, който носеше руло златотъкан плат.

— Поздравления и почитания за теб, консуле — каза огромният мъж на безупречен латински. — Нося подарък от Клеопатра, дъщеря на богинята Изида, царица на Египет и почитана съпруга на Птолемей.

И сложи товара си на пода с невероятно внимание. Нещо в него се размърда и Октавиан светкавично извади меча си.

Непознатият вдигна ръце.

— Няма заплаха за вас.

Октавиан пристъпи напред с изваден меч, а мъжът бързо коленичи и с едно движение разви килима.

Оттам изскочи млада жена — тупна на пода на четири крака като котка. Юлий зяпна при появата й. Къса превръзка от жълта коприна прикриваше гърдите й, още една беше увита около кръста й — само това бяха дрехите й. Беше боса. Кожата й беше като тъмно злато, косата й беше разчорлена — няколко кичура паднаха напред и покриха зачервеното й от жега и притеснение лице. Може би беше плод на въображението на Юлий, но му се стори, че я чу тихо да проклина.

Докато римляните гледаха изненадано, жената издаде напред долната си устна и издуха косата от лицето си. Погледът й се спря върху Юлий и тя бавно се изправи и каза спокойно:

— Аз съм Клеопатра. Ще говоря само с теб.

Юлий стоеше като омагьосан. Клеопатра имаше тяло на танцьорка, огромни мигли и сочни устни, които предполагаха рядка чувственост. Златните й обици блестяха. На шията й висеше червен гранат, като капка кръв. Беше наистина красива, точно както беше чувал.

— Оставете ни — каза той, без да поглежда към останалите.

Октавиан се поколеба за момент, но после излезе с Домиций и брадатия слуга.

Юлий отиде до масата и наля вино в една чаша — направи го всъщност, за да си осигури време да помисли. Клеопатра пристъпи към него и взе чашата с две ръце.

— Защо те донесоха по този начин? — попита Юлий.

Тя пи дълго, преди да отговори, и той се зачуди какво ли е да те увият така и да те носят през целия град в такава жега.

— Ако бях тръгнала открито, царедворците щяха да ме задържат. Не съм добре дошла в Александрия, вече не.

Очите й не се откъсваха от неговите и Юлий усети, че директността й го притеснява. Направи знак към пейката и тя го последва натам, като леко провлачваше крака.

— Как може една царица да не е добре дошла? — попита той.

— Защото съм във война, Цезар. Верните ми войници са на границата със Сирия, но не могат да влязат в Египет. Животът ми нямаше да струва нищо, ако бях дошла по светло.

— Не разбирам — каза Юлий.

Тя се приближи още повече и той усети силния й парфюм: идваше от голата й кожа като дим. Откри, че е възбуден от полуголото момиче, и положи усилие да не го показва.