Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
— Панек ще побеснее, като разбере, че съм отвлечен — замислено каза Птолемей.
Юлий видя, че това като че ли му е смешно, и зачака продължението.
— Ще трябва да се увери, че съм жив и здрав, или ще срине този дворец със земята.
— Мога да го направя — каза Юлий. — Ако го искаш. — Птолемей го погледна въпросително и Юлий продължи: — Може и да не поискаш да се върнеш при него. Мислил ли си за това? Мога да поискам да отстранят царедворците ти и ти би могъл отново да управляваш с Клеопатра без тяхното влияние.
Очите на момчето бяха тъмни и неразгадаеми.
— Защо правиш това? — най-после каза Птолемей. — Да не би да си падаш по сестра ми? Или предпочиташ моята по-млада плът?
Юлий едва овладя гнева си.
— Ако ми беше син, щях да заповядам да те набият за тези думи. И все още мога да го направя.
— Няма да посмееш — отвърна Птолемей с такава увереност, че Юлий чак се стъписа. Зачуди се дали да не нареди да донесат камшик, но се отказа и отпусна ръце на коленете си.
— Беше много груб с Панек — каза царят: очевидно се забавляваше от случилото се. — След това се наложи да си легне с охлаждащи напитки и роби, които да го освободят чрез масажи от гнева му. Мисля, че вие сте груб народ.
— Мисля, че той е гаден лешояд — отвърна Юлий. Птолемей като че ли се усмихна и Цезар усети, че може би най-после е напипал вярната струна.
— Може ли да видя меча ти? — попита внезапно Птолемей. Без да каже и дума, Юлий извади късия си гладий и му го подаде. Момчето изглеждаше изненадано, но го грабна и веднага го насочи към него.
— Не се ли страхуваш, че ще те убия?
Юлий бавно поклати глава; наблюдаваше го и за най-малкото опасно движение.
— Не. Острието не струва нищо, ако няма мъж, който да го държи. Ако ме нападнеш, просто ще ти го взема.
Птолемей го погледна в очите и видя там само честност. Обърна се настрана и се опита да замахне с меча, но китката му се огъна под тежестта му.
— Искаш ли да се научиш да се биеш с меч? — попита Юлий. За момент забеляза как лицето на Птолемей светва, после облаците на подозрението го засенчиха. Момчето му подаде меча с дръжката напред.
— Не се прави на мой приятел, римлянино. За теб не съм нищо повече от плячка, нали? Нещо, което можеш да използваш, когато поискаш. Ти си мой враг и няма да го забравя. — Млъкна и стисна юмруци. — Когато стана мъж, ще те накарам да си спомниш как си ме държал като затворник, римлянино. Ще дойда при теб с армия като пълчища скакалци. Ще гледам как смазват ставите ти с чукове и как те изгарят жив. Тогава ще разбереш какъв съм.
Юлий втренчено гледаше ядосаното момче. После каза:
— Първо ще трябва да попораснеш. — И се изправи. За момент си помисли, че Птолемей ще го нападне, но момчето се разтрепери от безсилна ярост.
Юлий го остави само в малката стая.
С първите лъчи на зората Панек пристигна с делегация царедворци. Пазачите, които Юлий беше разположил в градината, старателно ги претърсиха за оръжия и пуснаха тримата най-старши да влязат.
Юлий ги посрещна прав. Отново изпита неприязън, като видя студените очи на Панек. Но това вече нямаше значение, нали държеше царя.
Махна им към един каменен блок и седна на покритата с възглавници пейка срещу тях; наслаждаваше се на неудобството им. Петима от войниците от Десети стояха наблизо, а Октавиан застана точно зад царедворците, което ги изнерви още повече. Юлий не бе сигурен дали лицето на Панек и шията му блестят от масло, или пот. Очите му не бяха гримирани и без тази украса изглеждаше малко по-човешки на сутрешната светлина. Този пропуск говореше много.
— Не можете да се надявате да оцелеете след това престъпление — каза Панек, сякаш го болеше зъб. — Щом гражданите научат, че сте отвлекли царя, няма да мога да ги спра. Разбираш ли ме? Имате само няколко часа, преди слуховете да се разпространят, и те ще дойдат и ще ви нападнат.
— Не ме е страх от необучени мъже — отвърна спокойно Юлий, махна да му донесат вино и отпи.
Панек отчаяно вдигна очи към тавана.
— Добре, какво искаш за връщането на момчето? Сигурен съм, че си определил цена.
Панек явно не бе най-подходящият мъж за тези преговори. Гневът му беше прекалено очевиден. Ако беше само въпрос на злато, Юлий щеше да поиска огромна сума заради презрителния му тон.
— Да започнем със свободно движение из града, което е очевидно — каза Юлий. — И повече да не чувам за тези седем дни, които спомена. Искам да видя библиотеката и гроба на Александър. Вероятно ще можеш да уредиш водачи и за офицерите ми.