Плясъкът на крилете му [bg]

— Искам отговорните за това — каза Кейл, по-студен, отколкото някой някога го бе виждал.

Тази работа обаче се оказа доста по-трудна, отколкото изглеждаше. Корупцията във военното снабдяване се коренеше не само в доставчиците, но и в хората, които доставчиците са подкупили, за да получат договорите. Тя толкова се бе враснала в снабдителския бизнес, че замесените дори не го смятаха за измама. Още по-лошо от факта, че това е вкоренен навик, беше, че контролът върху доставките бе изключителен прерогатив на кралското семейство. Не бива да се мисли, че те всъщност правеха нещо, за да получат тези пари, освен да се подложат на усилието да си отворят джобовете. Но сумата, която очакваха да получат, за да не правят нищо, бе толкова голяма, че просто не оставаха достатъчно пари, за да се осигурят свестни оръжия и храна и да остане някаква печалба.

В сравнение с това воденето на война изглеждаше лесна работа. Ако ДПИ не успееше да осигури бързо нови припаси, и то с подходящото качество, за да посрещне евентуално ранно пролетно настъпление на Изкупителите, с тях беше свършено. И все пак, хората, отговорни за тази катастрофа, бяха извън обсега на Кейл.

— Нищо не мога да направя — каза Боз Икард, който, ако бъдем честни, разбираше ясно проблема.

— Това трябва да престане. Трябва да го вземем от ръцете им. Това е лудост. Те не осъзнават ли, че Изкупителите ще погубят и тях?

— Те са кралски особи. Самият им живот е един вид лудост. Те са принцове на кръвта. Истинска сила, богопомазана мощ, тече във вените им. Не са като теб и мен.

— А пък аз смятах Изкупителите за луди.

— Добре дошъл в останалия свят — каза Икард. — Ако се намеся, до час ще се озова в някоя килия. От каква полза ще ти е това? Трябва да има някакво решение.

— Тоест?

— От теб зависи. Сега ти командваш.

— Имам ли подкрепата ти?

— Не. Но каквото и да направиш, гледай да е поразително.