Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Виж, скъпа… аз от много време… но…

— Той желае да ти поиска ръката, но все не събира смелост. Мисли си, че ти ще си против и че е много рано — изтърси напълно неочаквано Дориан.

— Това истина ли е, Джеръми?

— Ами в общи линии, да… — измънка той и извади пръстен от джоба си. Не бе в кутийка, нито изглеждаше особено скъп, но си личеше, че е пропит с нечия любов.

— О, Джеръми! — възкликна Сюзън — Да, да, естествено, че…

— Обявявам ви за мъж и жена! — възкликна Дориан и се обърна да вземе Емили от Джеръми. — А сега целунете булката и по-бързо, защото тичаме за живота си.

Сюзън първа се окопити взе пръстена от Джеръми, целуна го страстно и връчи халката на Дориан.

— Дотук, хубаво! Унищожихме Дългуч, спасихме дете, оженихме двама влюбени, а сега да победим един Сенчест и още цял влак, тъпкан с демони и всичко ще е прекрасно.

— Усещам някаква ирония в думите ти — осмели се да подхвърли Джеръми.

— А не, просто съм романтик по душа — заяви той и хукна напред. Сюзън и Джеръми се спогледаха, свиха рамене и го последваха.

— Вече ви казах — викна им той. — Най-важно е да се придържате към светлите участъци.

В същия миг светлините — всички лампи и крушки — премигаха и изгаснаха.

Настана пълен мрак. Мрак, в който нещо се раздвижи изключително бързо.

Най-страшно е след залез…

— О-о-о! — възкликна Дориан. — Признавам си, че това изобщо не го очаквах.

— Какво?! — попита истерично Джеръми — Какво?!

— Срязали са захранването на цялата светлина във влака! Това не го правят често. Вярно, че мразят светлина, но не знаех, че са поумнели толкоз.

— Ами Сенчестия? — обади се Сюзън и стисна в тъмнината ръката на съпруга си.

— Не знам — дочу се гласът на разказвача. — Досега не ми се е налагало да се бия с такъв. Нито на светло, нито на тъмно. Впрочем, Джеръми каза, че можеш да ни помогнеш с буркана…

— Да, но се сетих, че е в раницата ми, а тя — в купето…

— Забравѝ, няма да се връщаме — отсече Дориан. — По-скоро трябва да продължим, да вървим напред чак до локомотива. Там със сигурност ще има светлина, от аварийното захранване. Но дотогава имаме четиридесет вагона, пълни с най-различни твари… Всяка, от които сигурно изисква различни методи за унищожение…

— И все пак, откъде ще намерим буркан? — попита Сюзън в тъмнината.

Нещото се раздвижи втори път.

— Не знам, но то сякаш разбира, че говорим за него — уплашено прошепна Джеръми и стисна ръката на съпругата си.

— Наистина, стига толкоз приказки. Хабим думи напразно, а Сенчестия ни дебне, както котка дебне мишка. Бързо след мен, тичайте каквото и да стане! Вдигайте си високо краката. Не ви се иска да се спънете, веднъж затичаме ли се.

Джеръми и Сюзън кимнаха едновременно.