![Адвокат за милиони [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/6/advokat-za-milioni-bg-download.jpg)
Адвокат за милиони [bg]
- Автор: Хосп Дэвид
- Серия: Скот Фин #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-326-6
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокат за милиони [bg]». Краткое содержание книги:
— Той горчиво се изсмя.
— Не точно план. Успях да издействам да насрочат заседанието за гаранцията за утре. Повече от това не мога да направя. Първо трябва да го измъкнем, а след неговото малко изпълнение онзи ден пред съдията, няма гаранция, че ще успеем. Щом го измъкнем, ще чакаме Килбраниш да се обади.
— И после?
— Не знам.
— Нали не възнамеряваш да дадеш Девън на този психопат? — попита Лиса. — Трябва да има и друг начин.
Фин погледна към Козловски.
— Може и да има — отвърна. Приятелят му кимна. — За едно и също нещо ли си мислим?
— Сигурно — отвърна Козловски. — Това е единственото смислено решение на проблема.
— Има само един начин да разберем дали е така — каза Фин.
— Какъв е той? — попита Лиса.
— Ще му дадем картините — отговори Козловски.
Тя погледна недоумяващо първо единия, после другия.
— Но нали не знаем къде са картините?
— Не знаем — отвърна адвокатът. — Но знаем кой знае.
Трийсет и трета глава
Второто заседание за разглеждане на молбата за пускане на Девън под гаранция беше насрочено за петък, в два и половина следобед. Фин пристигна в един часа, за да говори със съдебния служител, ако може Девън да мине първи. Не искаше да оставя всичко на случайността. Предното дело можеше да се обърка и тогава щяха да върнат Девън в затвора, без изобщо да изслушат молбата му за гаранцията. Въпросът беше деликатен. Той молеше служителя за голяма услуга. Въпреки това беше му навик да се отнася добре с всички служители в съда — хитрина, която беше научил, когато започна кариерата си като служебен защитник — и те го оценяваха. Секретарят на съдия Плат се отнасяше добре с него от момента, в който Фин му подари два билета за мач на „Ред Сокс“, за да може да заведе сина си за рождения му ден. Формално това не беше подкуп. Нямаше договорка, а и Фин никога не би поискал някакво привилегировано отношение към дело, което води той. Жестът обаче му позволи да посъкрати задължителните процедури. Нямаше съмнение, че услугата, за която беше помолил сега, щеше да му изгърми всичките патрони и да изчерпи цялата благосклонност, която билетите за „Ред Сокс“ му бяха спечелили.
Кристин Кели, помощник-окръжният прокурор, който възрази против пускането срещу подписка, тази сутрин отсъстваше от съдебната зала. Вместо нея присъстваше младият й колега, който беше с нея предния път. Той беше дошъл заедно с една жена, която изглеждаше още по-млада дори от него. Само като я погледнеше, Фин се чувстваше много стар. Той обаче прогони тази мисъл от съзнанието си и се съсредоточи върху предстоящите съдебни прения.
Съдия Плат влезе в залата, все така отегчен от живота.
— Призовете страните по първото дело — изръмжа той, щом присъстващите седнаха.
— Дело номер 08-CR-2677, Щатът Масачузетс срещу Девън Мали! Моля страните да се явят! — извика съдебният пристав.
Доведоха Девън. Той беше облечен в затворническите си дрехи, с оковани ръце и крака. Плат беше забол нос в книжата по делото, когато Девън влезе в залата, и вдигна глава с около минута закъснение. Обаче щом погледна обвиняемия, челото му се набърчи от отвращение. Повика секретаря си и двамата влязоха в кратък оживен спор. После съдията го отзова.
Плат насочи вниманието си към Фин.
— Господин Фин, радвам се да ви видя отново в залата — каза той. — Днес отново ли ще молите за освобождаване срещу подписка? Няма да мине.
— Не, ваша чест — отвърна Фин. — Преди да започнем, моят клиент помоли да му се даде възможност да направи кратко обръщение към съда.
Плат изгледа недоволно Девън:
— Вярно ли е, господин Мали?
Фин сръга Девън.
— Да, ваша чест — отговори той.
Плат сбърчи нос, сякаш до него достигна неприятна миризма.
— Щом се налага, моля — каза.
Девън се покашля, Фин беше репетирал предната вечер с него, но въпреки това дланите му се изпотиха, когато той започна:
— Най-напред искам да се извиня на моя адвокат, господин Фин. Двамата с него се познаваме отдавна. Онзи ден му се ядосах и го ударих. Не биваше да го правя и много съжалявам за това. — Девън замълча и погледна към съдията, чието изражение обаче не се промени. — На следващо място, искам да се извиня на приставите и на другите, които присъстваха в залата онзи ден. Знам, че ги поставих в опасна ситуация, за което нямам никакво оправдание.