В здрача на вторник [bg]

37

Фрида трябваше да присъства на съвещание в клиниката. Отиде рано, за да може преди това да прегледа документацията си и да се подготви. Паз разговаряше с някого по телефона; работата й в „Складовете“ сякаш се състоеше главно от провеждане на дълги и оживени разговори с всеки, който се обадеше по телефона. Сега жестикулираше енергично, обяснявайки нещо на човека от другия край на линията; гривните на китката й дрънчаха, а дългите й обици се полюшваха. Тя махна за поздрав на Фрида и й направи неразбираеми знаци. Рубен беше в кабинета си, но пациентът му още не беше дошъл и Фрида се отби да го види.

— Как са кокалчетата ти? — попита тя.

— Ние просто те защитихме — отвърна той.

Фрида затвори вратата.

— Защитихте честта ми, така ли? Ами ако той имаше нож? Или пък беше паднал тежко и си беше ударил главата?

— Постъпихме като приятели.

— Бяхте пияни. Или полупияни.

Настъпи мълчание.

— Как е котаракът? — попита Рубен, смучейки ментов бонбон. Отново бе пропушил, помисли си тя, както и Карлсън.

— Събуди ме в три през нощта, хапеше палеца на крака ми. Освен това си е похапнал от саксията с жасмина и се е изпишкал в една от обувките ми. Знаеш ли нещо за обучението на котки в домашни условия?

— Не.

— Помолих Джоузеф да монтира вратичка за котки.

— Добра идея. В кабинета ти има една жена.

— Не очаквам никого.

— Изглежда странно и прилича на жаба.

Фрида тръгна надолу по коридора и отвори вратата на кабинета си.

В първия момент не позна жената, която седеше на стола с прибрани къси крака и с жълт шал, омотан около сивата й коса.

— Здравейте, д-р Клайн.

— Здравейте.

— Или може би „Фрида“?

— Както желаете. — Тя се вгледа в нея по-отблизо и изведнъж се сети. — Вие сте Телма Скот, нали?

— Да.

— Извинете, че не ви познах веднага. Предишния път, когато се видяхме, вие бяхте в комисията, разследваща методите ми на лечение на Алън Декър. Вероятно разбирате, че изслушването за мен беше доста неприятно преживяване.