![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— О, не — прекъсна я Карлсън. — Нека позная. Ситуация, подобна на онази с теб и психотерапевта в един ресторант. Инцидентът, при който ти се озова в ареста.
— Снощи се сбиха.
— Какво им става на твоите приятели? Фотографът пострада ли?
— Само малко го ступаха.
— Били са двама срещу един. Или трима срещу един?
— Аз излязох и ги разтървах.
— Заради това може да ти дадат по-лека присъда. Той обади ли се в полицията?
— Не знам, но мисля, че не се е обадил. Просто исках да те предупредя.
— Ще видим какво ще последва. Какъв е имиграционният статус на твоя полски приятел?
— Той е украинец. И всъщност не знам.
— Дръж го надалеч. Ако му предявят обвинение, най-вероятно ще го депортират. — Карлсън се усмихна леко. — Някакви други престъпления, за които да ми докладваш?
— Не, разбира се. Дошла съм за друго.
Карлсън стана сериозен.
— Предполагам, че вчера сутринта си преживяла голям шок.
— Днес сутринта прочетох внимателно цялата документация по случая.
— Вместо да се наспиш, от което очевидно имаш нужда.
— Взех котарака вкъщи.
— Ивет ми каза.
— Преди да се самоубие, Джанет Ферис не го е нахранила и не е оставила прозореца отворен. Знам, че ще възразиш, че тя е била силно депресирана, и все пак, всичко това е твърде странно. — Карлсън почака и Фрида продължи, поемайки си дълбоко въздух. — Не съм сигурна, че тя се е самоубила.
— Нали си я видяла, Фрида?
— Смятам, че е била убита.
— Ако бях твой психотерапевт…
— Защо се надпреварвате да ми го казвате?
— … Бих казал, че ти имаш нужда да вярваш, че тя не се е самоубила, защото тогава няма да се чувстваш отговорна за смъртта й.
— Вече мислих върху това.
— Разстроена си, за теб е било травмиращо изживяване. Но помисли си, защо му е притрябвало на някого да убива Джанет Ферис?
— Тя е умряла след като статията се появи във вестника.
— Точно така — каза Карлсън. — И отлично знаеш как ти самата си се почувствала, след като си я прочела.
Фрида извади папката от чантата си, измъкна „Дейли Скеч“ и посочи съответния пасаж.
— Тук тя казва, че Робърт Пуул й е доверявал разни неща. Ако онзи, който го е убил, е прочел това, би се притеснил, не мислиш ли?
Карлсън въздъхна тежко.
— Не знам, Фрида. Не знам какво би си помислил убиецът му. Аз лично смятам, че ти просто грешиш.
— Ако някой е убил Джанет, искам да помогна за разкриването му.
Карлсън остави чашата си.
— Нека да помислим, Фрида. Дийн се обеси, а ти смяташ, че той е жив. Джанет Ферис се самоуби, а ти смяташ, че някой я е убил. Виждаш ли някакъв модел?
— От два инцидента трудно може да се изгради модел.
Фрида го изгледа и рязко се изправи, столът й остърга плочките.
— Къде тръгна? — попита я той. — Дори не докосна кафето си.
— С теб се видяхме, сега отивам до Маргейт43.
Маргейт беше мястото, където Дийн и Тери бяха прекарвали по десет дни всяко лято заедно с майка му Джун, докато тя е била все още в добро здраве. Фрида беше прочела това в книгата на Джоана „Една невинна душа в Ада“. Беше си отбелязала местата, където са обичали да ходят: плажът, разбира се, и старият лунапарк с дървеното увеселително влакче. Пещерата с раковините, арките. Джоана беше писала, че Дийн винаги купувал сладкиши от едновремешната сладкарница. Дийн и майка му Джун си падали по сладкото: Фрида си спомни за поничките в мазен хартиен плик, които той редовно носеше на Джун Рийв.
Беше влажно и ветровито, когато Фрида пристигна в курортния град. По улиците почти нямаше хора, плажът беше празен и по него се търкаляха хартиени и пластмасови отпадъци. Тя се загърна плътно с палтото си и с наведена срещу вятъра глава се отправи с бързи стъпки към описаната от Джоана ваканционна вила, разположена встрани от плажа и с морски изглед само от последния етаж.
Човекът, който отвори вратата, имаше моравочервено рождено петно на едната половина на лицето си. Върху дрехите си носеше халат. От близката стая се чуваше звукът на телевизора и се носеше мирис на пържено месо.
— Затворено е. Сезонът още не е започнал.
— Надявах се, че бихте могли да ми помогнете. — Фрида се беше подготвила за този разговор и реши, че е най-добре да говори направо. — Искам да ви попитам за Дийн Рийв.
Върху белязаното лице на мъжа се появи странно изражение и той я изгледа косо и изучаващо.
— Коя сте вие?
— Аз съм д-р Клайн — отвърна Фрида, надявайки се титлата пред името й да е достатъчна. — Вярно ли е, че Дийн Рийв е отсядал тук?
43
Стар морски курорт в графство Кент, Югоизточна Англия. — Бел.прев.