Дъщерите на Костотрошача [bg]

— Баща ти заслужава ли да умре? — попита я той.

Бетани се взря в очите му и позволи на стаения в тях мрак да я притегли.

— За мен той вече е мъртъв.

— А заслужава ли да бъде мъртъв за теб?

— Никога не е бил до мен. Като малка го виках, а него все го нямаше и не ме чуваше. За мен той отдавна е мъртъв.

— В такъв случай би ли му строшила костите?

Не й допадаше посоката, в която я водеше той, но беше безсилна да се съпротивява. Тук, насаме с Костотрошача, след като докосна кожата му и разбра яростта му, Бетани имаше чувството, че може да бъде жестоко откровена.

— Старая се да не мисля за него.

— Защо? Защото събужда у теб гняв ли?

— Да, отчасти заради това. Не ми харесва какво изпитвам, когато мисля за него.

— Какво изпитваш?

— Тъга — сви рамене тя.

— Гняв?

— Да, и малко гняв.

— Задето те е изоставил?

— Да.

— В такъв случай би ли му строшила костите?

Искаше той да престане с въпросите, затова отговори онова, което той искаше да чуе.

— Да.

— Тогава знаеш как се чувствам.

Смая се, когато видя, че по дясната му буза се стича сълза. Помежду им имаше връзка. Със сигурност не беше правил това с другите момичета.

Насърчена и дори мъничко обнадеждена, Бетани бавно плъзна ръцете си към гърба му и усети как кожата му настръхва.

— Какво искаш от мен, Алвин? — тихо попита тя.

Той дишаше учестено и плътта му трепереше под връхчетата на пръстите й.

— Какво ще те направи щастлив? — попита тя.

Той вдигна ръце, стисна китките й силно като менгеме и ги дръпна от тялото си. Взря се в китката й, във вътрешната страна на дясната й китка, където се беше порязала.

— Какво е това? Ти… ти си се порязала?

Внезапният му гняв я ужаси.

— Мръсна уличница, порязала ли си се?

— Не…

— Как можа да го направиш?

— Аз… — Какво можеше да каже? Усети гореща сълза да се стича по бузата й.

Алвин я погледна и изражението му се смекчи.

— Никога не бих допуснал да ти се случи това. Никога не бих те оставил сама, за да изпитваш такава болка.

Дишането му се нормализира и хватката около китките й отслабна.

— Ако го направиш отново, ще счупя всяка костица на тялото ти.

— Няма.

Той целият трепереше.

— Искам да ми бъдеш дъщеря.

После Алвин Финч се обърна, излезе от стаята и заключи вратата зад себе си, оставяйки прилежно сгънатата си риза на пода.

Бетани се приближи до леглото, отпусна се бавно върху тънкия дюшек и се разплака.