Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
— Ами Райън?
— Той е заключен в…
— Обадихте ли се там?
— Той е в килия, Рики.
— Но проверихте ли? — попита тя толкова настойчиво, че едва не разтресе телефона.
Мълчание.
— Не. Най-напред звъннах…
— Ще ви се обадя. — Тя прекъсна разговора. Бързо прегледа списъка с последните си обаждания, намери каквото търсеше, и позвъни.
Телефонът звънна седем пъти и никой не вдигна. Тя затвори, провери дали е набрала вярно номера и позвъни отново. Този път служителката вдигна след десетото повикване.
— Изчакайте, моля. — И толкова. Жената рязко прекъсна линията и я остави да чака. Рики запаса пистолета си и тръгна към колата. Запали и излезе на улицата. Още не я свързваха. Изруга и отново позвъни на Кракър.
— Кракър.
— Нуждая се от помощта ви. Имате ли друга линия за връзка с участъка на Осма улица? Централата не отговаря.
— Как така не отговаря?
— Там става нещо и искам да ме свържете! — кресна тя.
— Задръж.
Той я остави на изчакване. Рики пое по булеварда и се отправи на юг. В два часа сутринта магистралата беше почти празна, затова тя наду до сто и петдесет. Съгласно законите на щата превишаването на скоростта над сто и петдесет километра в час изискваше нарушителят веднага да бъде изпратен в затвора. Тя и бездруго се беше запътила натам.
Измина километър и половина, преди отново да чуе гласа на Кракър на фона на телефонен звън:
— Рики?
— Тук съм.
— Провеждам конферентен разговор. Само този номер имам, така че…
— Четиринайсета улица, временен арест, моля изчакайте…
— Тук е Марк Кракър, ФБР. Как се казваш, синко?
— Сержант Джоузеф Спинели.
— Добре, Джоузеф. Трябва да говоря с някой от шефовете ти.
— Аз… За инцидента ли става дума?
— Какъв инцидент?
— Извинете, но тук е същинска лудница. Един затворник избяга от килията. Ударил пазача и успял да офейка, преди да се включи алармата. Началникът на нощната смяна…
— Кой затворник? — попита Рики.
— Еванс — отговори полицаят. — Дето отвлякъл прокурора.
Разбира се. Какво друго да очакват! Рики натисна педала на газта още малко.
— Кога?
— Преди около половин час — отговори Спинели.
— От този момент местопрестъплението е част от федерално разследване — строго разпореди Кракър. — Отрежете достъпа. Чувате ли ме, сержант Спинели? До половин час ще пристигне екип криминолози. Никой нищо да не пипа. Разследването вече е федерално.
— Шефът иска да говори с вас, сър.
— Свържи ме.
— Един момент. — Сержантът шумно остави слушалката.
— Рики?
— Вече пътувам натам, сър. Кажете им, че ще пристигна след десет минути.
Рики държеше оковите в облечената си с ръкавица ръка и бавно ги разглеждаше, обмисляйки трескаво историята, която й разказаха. Марк Реснър току-що бе пристигнал, след като тя го събуди с новината.
Един криминолог вече снемаше отпечатъци, но много въпроси оставаха без отговор и трябваше да бъдат проучени. Всички знаеха какво се беше случило.
Знаеха кой е затворникът, лично го бяха тикнали в килията.
Знаеха, че е успял да се измъкне от оковите. Знаеха, че повикал пазача, понеже искал да отиде до тоалетната. Знаеха, че Джонсън откликнал на молбата, строго следвал разпоредената процедура и влязъл в килията едва след като затворникът бил застанал до стената, а окованата му ръка се виждала съвсем ясно.
Знаеха, че Еванс е надвил Джонсън и той изпаднал в безсъзнание, преди да успее да натисне алармата. След това затворникът взел оръжието на пазача и униформата му и успял да излезе от сградата, преди друг пазач да отиде да търси Джонсън и да го открие в килията по боксерки.
Знаеха, че Райън е взел ключовете на Джонсън и че една бяла хонда е изчезнала от паркинга отзад.
Не знаеха обаче къде е отишъл Райън.
Нито как е успял да се измъкне от веригите.
Марк се взираше в стоманената гривна в ръцете на Рики.
— Трябва да измислят по-ефикасен начин да оковават затворниците.
— Това е само временно. Тук не държат затворници често, само при специални случаи по молба на прокурора.
— Специални случаи ли? Такъв ли е нашият човек?