Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
— Какво би могло да се промени от сега до три през нощта? Защо не ни каже сега, ако изобщо възнамерява да ни каже нещо?
— Ние може да се променим — обясни му Рики. — Можем да променим мнението си. Прокурорът може да размисли. След като оставих Еванс, изложих всичките си съображения защо трябва да му дадем последен шанс, като му закачим предавател, и Кракър обеща още веднъж да запознае Уелш с доводите ми.
— Няма начин, не и след това показно представление пред пресата днес следобед. Уелш вече се е устремил към следващите избори.
Колкото и да беше потискащо, никой не можеше да го оспори.
Рики извади пет долара бакшиш и остави банкнотата на масата.
— Тогава да се надяваме на обаждане от Еванс преди четири часа сутринта. Трябва да поспя.
— Скоро говорила ли си с някой от участъка? Той буден ли е?
— Преди половин час, точно преди да дойда тук. Да, беше буден. Просто си седял. Тръгваш ли?
— Ти върви, аз ще си допия бирата. Обади ми се, ако научиш нещо.
Рики тръгна по Четвърта улица към ресторант „Тралъкс“, където един служител беше паркирал колата й. Подаде квитанцията си на момчето и позвъни в участъка, докато чакаше. Вдигна Джонсън, един от пазачите от нощната смяна, и той се съгласи да отиде да провери набързо.
Върна се след трийсетина секунди и потвърди, че Еванс все още е буден и е легнал, но едва ли скоро ще заспи.
— Защо?
— Просто така изглежда — втренчил се е в тавана, сякаш той всеки момент ще се срути. Поти се като прасе.
— Поти ли се?
— Цялата му риза е мокра.
Тя се навъси. Така. Потял се. Може пък да промени намерението си.
Рики пристигна в апартамента си в дванайсет и четирийсет, звънна на Кракър за последно, да не би пък да й вдигне, и седна пред телевизора за да изпусне малко парата, понеже той не вдигна.
Прегледа дигиталния си рекордер и погледа малко шоуто на Летърман, после си събу обувките, легна в ъгъла на дивана и остави изтощението постепенно да я тласне към съня. Щяха да й се обадят, беше им оставила всичките си телефонни номера.
Летърман все още се хилеше на монитора, когато Рики сепнато се събуди от дълбок сън половин час по-късно. Два часът. Грабна мобилния си от масичката.
— Да?
— Агент Валънтайн?
— Той проговори ли?
— Моля?
— Еванс! Еванс проговори ли?
— Ами, не… госпожо, не. Обаждам се от името на заместник-директора Кракър. Ще изчакате ли на линия?
— Кракър ли? Разбира се.
Кракър? В два сутринта? Значи прокурорът се беше съгласил. Ако е така, трябваше да побързат. Тя притисна телефона към ухото си и започна да се обува.
Изпусна телефона. Вдигна го от килима и го долепи до ухото си.
— Ало?
Нищо. После в ухото й прозвуча познатият глас на Кракър.
— Рики?
И веднага разбра, че нещо не е наред. Изправи се.
— Какво има?
— Рики, аз съм в дома на Бърт Уелш. Бог да ми е на помощ, не знам как допуснахме да се случи.
— Кое?
— Той е мъртъв. Изглежда като дело на Костотрошача.
Сърцето й подскочи, за миг сякаш спря и после продължи да тупти равномерно.
— Мъртъв ли е?
— Намерен е преди няколко минути след анонимно обаждане за убийство в къщата му.
— Как е намерен? Откъде знаете, че е бил Костотрошача?
— Намерихме го на леглото му, вързан за пръчките, гол. Всички кости по крайниците му са счупени. Боже, прилича на… — Плътният глас на Кракър му изневери.
— И няма кръв?
— Не. Няма кръв освен от главата, където е бил ударен, за да загуби съзнание. Дано да е бил в безсъзнание.
От внезапното прозрение краката й омекнаха като гумени.
— Райън ни предупреди, че това ще се случи.
Мълчание.
— Той ни предупреди, че Трошача иска смъртта на Уелш. Баща на лъжата, нали? Когато Райън не е успял да изпълни изискванията му, той лично се е заел с Уелш, а после се е обадил, защото иска да го намерим. Не иска да приписваме неговите дела на Райън.
— Той е мъртъв, Рики. За бога, прокурорът на Остин, Тексас, току-що е бил жестоко убит по същия начин като жертвите, за които се кълнеше да отмъсти. И се е случило под носа ни! Имаш ли представа как изглежда тази работа?
Рики обаче не даваше и пет пари как изглеждало нещо на някого. Една-единствена мисъл изпълни главата й, само една.