![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Обаче кажа ли ви, това ще я застраши повече, отколкото ако мълча, помисли си Райън.
— Съжалявам, но не мога да поема този риск — отговори той.
— Защото не сте ни казали цялата истина, нали, господин Еванс? — намеси се Кракър. — Защото може би — само може би — вие сте виновен за отвличането на дъщеря си.
— Не.
Рики се наведе над масата:
— Добре, да допуснем, че ви поставим електронно устройство за проследяване и ви пуснем. Ще ви следваме с хеликоптер на безопасно разстояние, примерно няколко километра, и ще имаме втори екип на земята. Ще се съгласите ли да се срещнете с Костотрошача?
— И дума да не става! — отсече Кракър.
Тя вдигна ръка:
— Хипотетично.
— Ако съм сигурен, че няма да се намесите. Няма да е просто среща. Не знам какво ще иска да направя. А и проследяващото устройство не бива да е голямо, за да не го намери, ако ме претърси.
— Ако се появи, ние ще се намесим и ще го арестуваме.
— Прекалено умен е, за да го допусне. Как да съм сигурен, че ще си удържите на думата?
— Няма да си удържим на думата, понеже тая работа няма да стане — заяви Кракър.
— Сър, ако обмислите положението в момента…
— Обмислил съм го! — Кракър се изправи и се запъти към вратата. — Той ни избяга веднъж, ако успее пак обществеността направо ще откачи. Отговорът ми е „не“. Край на дискусията.
От начина, по който Валънтайн стисна зъби, Райън отсъди, че не обича да й нареждат да си затваря устата, но въпреки това тя не възрази.
Бутна стола си назад и се изправи.
— В такъв случай предлагам да играете открито, господин Еванс. Ако сте прав, времето тече. Може и да ви се иска да преместите планини, за да спасите дъщеря си, но истината е, че в момента аз съм единствената, която може да премести нещо. А ако щете вярвайте, но не по-малко от вас искам да намерим Бетани, преди да е станало твърде късно. — Тръгна към изхода, но на вратата се обърна: — Моля ви, помогнете ми да я намерим. Обадете ми се по всяко време. Ще чакам.
После Рики излезе и Райън остана сам с пазача в ъгъла, който го наблюдаваше мълчаливо.
Впери поглед в белезниците си и се запита дали Костотрошача вече е счупил някоя кост на Бетани.
Догади му се от тази мисъл.
29
Бетани седеше напълно неподвижно, вперила поглед в резето на вратата, което изтрака и после бавно се повдигна. Усещаше в ушите си ускорения ритъм на сърцето си и отново се зачуди дали да не легне, в случай че похитителят й е човек, който се гневи от всичко, което излиза извън рамките на безусловното покорство. Ако е така, тя щеше да бъде покорна.
Или пък беше човек, който уважава силата.
Силата, реши Бетани, и остана да седи неподвижно с лице към вратата, докато тя бавно се отваряше.
Мъжът, който влезе, беше висок, с късо подстригана коса и дълбоко хлътнали очи, които не се виждаха на слабата светлина, процеждаща се от пролуките в ъглите. Носеше широки панталони, от онези с допълнителни джобове на бедрата, а ризата му беше подпъхната вътре — най-обикновена памучна риза като тези на механиците или на портиерите.
Само че човекът, който я гледаше от отворената врата, не беше механик, освен ако не смяташ лекарите за механици, което в известен смисъл е вярно.
Това беше Костотрошача. В известен смисъл и той беше ортопед като д-р Джонсън, който й намести ключицата преди две години, защото беше паднала, докато слизаше от коня. И макар ръцете на Бетани да трепереха в скута й, тя възнамеряваше да се отнася към него с уважение, каквото би проявила към всеки друг лекар.
— Много мило, че най-накрая се появи — каза тя.
Гласът й прозвуча напрегнато и видимо емоционално, но само толкова успяваше да контролира тялото си.
— Нещо против да смениш стаята?
Въпросът я свари неподготвена, затова се изправи и отговори с единственото, което й хрумна:
— Добре.
Мъжът отстъпи встрани и й подаде ръка:
— Хвани ме за ръка.
Тя се приближи до него, поколеба се само за миг, после пое голямата му ръка. Беше мека и хладна, не като ръцете на мъжете, които си изкарват прехраната, като местят камъни и косят ливади.