Дъщерите на Костотрошача [bg]

По лицето на Марк бавно се разля иронична усмивка.

— Да не би да харесваш този тип?

— Моля те, както сам каза, той е виновен. — Тя отново вдигна бутилката, завъртя я между ръцете си и отлепи ъгълчето на етикета. Изпитваше… уважение. Със сигурност не беше нищо романтично.

Марк се облегна назад.

— Трябва да признаеш обаче, че има нещо изключително привлекателно в баща, отчаяно решен да спаси дъщеря си.

— Ако допуснем, че той прави точно това — уточни тя.

— Нима не го твърдиш?

Рики въздъхна и се облегна назад в същата поза като неговата.

— Имаше нещо в очите му, когато разговарях с него в хотелската му стая преди два месеца. Тъкмо беше проснал на пода прокурора, което честно казано не ме притесни особено, а бракът му се разпадаше. Имаше стотици причини да бъде бесен. А той просто ридаеше. Сърцето ми се късаше.

— Значи според теб той казва истината.

Рики се взря в партньора си за миг. До неотдавна в нощ като днешната щеше да потърси утеха в обятията му. Но вече беше сама, точно като Райън.

Отмести поглед от Марк и се загледа към пианиста.

— Ако трябва да заема нечия страна, да. Според мен той казва истината. Според мен е отвлякъл Уелш, понеже му е казано, че не го ли направи, дъщеря му ще умре.

— А ние грешим, като не приемаме версията му.

— Ако съм права, да — отново го погледна Рики.

— Е, скоро ще разберем, нали?

— Защо?

— Когато намерим тялото на момичето, патологът ще ни каже дали костите й са били счупени преди или след като сме арестували Райън Еванс. Ако имаме късмет, ще можеш преспокойно да направиш извода, че тя е убита след ареста на Еванс и да го оневиниш поне за това. Но все пак ще трябва да се разправяш с прокурора.

Перспективата беше отвратителна, но вярна. Фактът, че си седяха тук и си клатеха краката, докато Бетани все още беше неизвестно къде, накара Рики за пореден път да прокълне проклетата си работа.

— Ако Райън не е Костотрошача, съдебните заседатели ще го оправдаят за онова, което е причинил на прокурора. И след всичко, което е преживял, сигурно ще го осъдят на пробация или ще му наложат кратка присъда, но никой няма да натика един изтерзан баща в затвора за твърде дълго, не и пред погледа на всички други бащи, чиито дъщери са убити от Костотрошача. Когато цялата тази история приключи, той ще е обществен герой номер едно.

— Доста сериозно „ако“.

— Кое?

— Ако не е Костотрошача.

Тя остави полупразната бутилка на плота и погледна телефона си, да не би да не е чула някое обаждане заради шума.

— Нищо ли?

— Не. Той обаче твърди, че убиецът му е дал време до сутринта. За няколко часа можем да отидем до всяка точка на щата. А той разполага с време до три или четири сутринта, за да спази срока.