Златният бряг [bg]

— Кажи на колумбийците да дойдат при теб — казах аз. — Изискай една среща при твои условия.

Той се извърна към мен и се усмихна.

— Аха? Може би ще дойдат. Но както и да го кажеш, все аз трябва да ги моля да ми дадат шанс. Да вървят по дяволите. Ако си мислят, че са достатъчно силни, за да се справят с мен, нека опитат. Може би се нуждаят от един урок по уважение.

Mamma mia, костелив орех беше този човек. Спомних си какво бе казал в кантората ми: „Животът е война.“ И какво бе казал в утринната стая: „Италианците не правят компромиси.“ Това долу-горе изчерпваше всичко. Но аз имах и едно последно решение:

— Открий кой е убил Каранза и го предай на главния прокурор на щата, Лоуенстейн.

— Аз не върша работата на ченгетата.

— Тогава го предай на колумбийците — не можех да повярвам, че казах това.

— Не мога.

— Защо?

— Защото вече знам кой е убил Каранза. Ченгетата са го убили. Шибаната АБН — Агенцията за борба с наркотиците. Напъхали са му пет куршума в главата — стила на мафията, както казват.

— Откъде знаеш?

— Познавам момчетата, които са свършили тази работа. И те съвсем не са членове на доброволните отряди. Не е било и отмъщение за някой член на АБН, убит в Колумбия. Пречукали са Каранза, защото ги е прецакал в една сделка.

Господи, това наистина беше отчайващо. В какъв свят живееше този човек. И то точно тук, в Америка. Разбира се, бях чел за това. Но не е същото като да го чуеш на живо.

— А защо колумбийците не знаят това? — попитах аз.

— Защото са глупави. Нямат никакви връзки, никакви източници. Те са едни шибани гангстери. Аз разполагам с всякакъв вид източници — в пресата, в полицията, сред политиците, в съдилищата.

Белароса се спря и сложи ръка на рамото ми.

— Знаеш ли, това, което правителството нарича мафията — сицилианците, неаполитанците, ние сме в Америка от сто години. Боже, та ние сме част от системата. Затова сега сме дебели пуяци за дръвниците в Министерството на правосъдието. Но нека ти кажа нещо. В сравнение с тези, новите, ние сме добри момчета. Ние играем по правилата на шибаната игра. Не убиваме ченгета, не убиваме съдии, не нахлуваме в къщите на хората и не колим поголовно семейства. Подпомагаме хората, които трябва, правим дарения на църквата, осигуряваме работа. Ако всичко това се върши както подобава, не се забъркват каши. А какво става — идват южноамериканците и melanzane от островите и веднага се хващат за пистолетите. Половината от тези педерасти живеят чрез боклука, който продават. Но преследва ли Ферагамо тези опасни хора, тези смахнати наркомани? Не. Това лайно губи времето и парите на всички, за да преследва своите paesanos, защото до тях може да се добере, защото тях ги разбира. И има амбиции този човек. Иска да си извоюва име. Capisce? И той знае, че ние няма да го очистим. Полезен ли е Ферагамо за обществото, за данъкоплатците? Не. Майната му тогава. Може би един ден някой melanzane ще му пререже гърлото, за да му вземе часовника. А междувременно ние си вършим бизнеса, сякаш нищо не се е случило. Нека той или колумбийците да направят първия ход. Прав ли съм?