![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
— Главният прокурор на щата Ню Йорк, Лоуенстейн, дори не иска да чуе за това дело — продължи Белароса. — Подразбрах от някои от приближените му, че той го смята за глупост. Какво ти говори това, г-н адвокат?
— Не съм сигурен, а и все още не се занимавам с криминални дела.
— Ей, може да ти е забавно. Помисли си.
— Ще го направя.
— Добре. — Той се изтегли назад в креслото. — Сделката ми с недвижимия имот е следващата седмица. Наех онази фирма в Глен Коув, за която ми каза. Пратиха ми някакъв тип на име Торанс. Познаваш ли го. Бива ли го?
— Да.
— Хубаво. Не искам никакви гафове.
— В договорите и прехвърлянето на недвижимо имущество няма нищо сложно, ако се обърне внимание на подробностите.
— Тогава трябваше да извършиш тази сделка, г-н адвокат.
Наблюдавах Белароса за момент. Не можех да преценя дали е ядосан, или просто ме смяташе за глупак.
— За това вече говорихме — казах аз.
— Аха. Но искам да знаеш, че ти си първият, който е отказал да вземе от мен такава сума пари.
— Звучи обезсърчаващо.
— Аха? Е, имаше хора, които отказваха директни подкупи. Но никога й законен хонорар. А това наистина беше законно.
— И за това вече говорихме.
— Аха. За оная работа с предварителния съд знам, че не се продаваш за пари, но ще ти платя чисти петдесет за разговора с Ферагамо и още петдесет, ако не се стигне до предварителен съд.
— Ако въобще някога работя по криминално дело, ще вземам по триста на час и двойно за времето, прекарано в съда. Няма да приема пари в брой, ако не те подведат под отговорност или не те осъдят, и няма да върна пари в обратния случай.
Белароса ми се усмихна, но това не беше хубава усмивка.
— Трябва да ти кажа, че някои от духовитостите ти са забавни, други не са.
— Знам.
— Стиска ти.
— И това знам.
Той кимна.
— Заобиколен съм от твърде много типове, които ми целуват задника, но всеки от тях е готов да забие нож в гърба ми.
— Жал ми е за теб.
— Ей, това е част от живота.
— Не, не е.
— От моя живот. Но около мен има също и хора, които ме уважават. Хора, които не целуват задника ми, но целуват ръката ми.
— Има ли някой, който те харесва?
Той се усмихна.
— Да ти кажа право, не ми дреме.
— Поработи върху това, Франк.
Той ме погледна и каза:
— Има и още нещо, което тря’а ти кажа. Казваш, че семейството ти е тук от триста години. Нали така? И си мислите, че всеки, който е дошъл тук след вас, е неканен гост или нещо такова. Но моето семейство в Италия е отпреди хиляда години, в онзи малък град до Соренто. А може би и от преди две хиляди години, още от римско време. Може би някои от прадедите ми е бил римски войник, който, като нахлул в Англия, заварил твоите хора все още да носят животински кожи и да живеят в къщи от кал. Capisce?
— Знам достатъчно история, за да оценя величието на италианската цивилизация, и вие с пълно право се гордеете с подобно наследство. Но това, за което говорим в момента, мафията, не е между най-великите достижения на италианската цивилизация, с които тя е обогатила западната култура.
— Това е въпрос на виждане.
— Но такова е виждането на повечето хора.
Белароса изглеждаше потънал в мисли в продължение на цяла минута, след което каза:
— Окей. Сега ще трябва да вземеш едно важно решение, защото е време да престанеш да ме мотаеш, а и себе си да мотаеш. Значи ставаш, обръщаш се кръгом и излизаш през онази врата. Прибираш жена си и си отивате и всичко между нас е свършено веднъж завинаги. Или оставаш тук да изпием заедно по чашка.
И така. Просто трябваше да стана и да изляза. Тогава защо все още седях? Разгледах Франк Белароса за момент. Какво научих през последните няколко часа? Ами научих, че Белароса беше не само умен, но и по-сложен, отколкото бих могъл да си представя. Освен това, да призная заслугата на Сюзън за вярното й първо впечатление, Белароса наистина беше интересен. Какво пък, може би това беше подаръкът на Сюзън за мен; това беше моето предизвикателство. Взех чашата си: