Игри на изчезване [bg]

— Искам да се видим. Веднага.

— Става — каза Лорънс. — Аз също искам да те видя. За да ти пръсна черепа.

— Първо чуй какво имам да ти кажа.

— Мисля, че вече чух достатъчно.

— Искам да ти предложа сделка.

Лорънс поклати глава.

— Нищо не си в състояние да ми предложиш. Ако побегнеш, ще те открия. Ако се опиташ да се биеш, ще те победя. Мислиш си, че ще те оставя да си тръгнеш след онова, което ми причини в залива? Ти си мъртъв от първия момент, в който те срещнах. Трябва просто да прибера трупа.

— Знам, че никога няма да ме оставиш на мира. Знам, че съм ходещ мъртвец. Но все пак искам да се срещнем.

— Защо?

— Заради жената.

За няколко мига линията замлъкна, после отново се появи белият шум. Лорънс се изправи. Отиде до водопада и натопи пръсти в басейна. Водата беше топла и спокойна като във вана. Запита се как ли работи и защо водата почти не издава шум. Извади една дъвка от пакетчето си и разви станиолената обвивка, после я постави в устата си и започна да дъвче.

— Жената — повтори той.

— Искам да ти предложа сделка. В „Тамани Хол“ след пет минути. Идвам сам и ще ти кажа за парите, а ти ще ми дадеш сапфирите. Можеш да си тръгнеш от тук с всичките пари. Искам само да съм сигурен, че и тя ще си тръгне без повече неприятности. Искам това да си остане между теб и мен.

— Защо да не те убия в момента, в който минеш през вратата? — попита Лорънс. — Защо да не си прибера парите и после да й пръсна и на нея черепа?

— Защото няма да ти платят. Парите са скрити на място, където никога няма да ги намериш. Ако си ги искаш, ще трябва да сключиш сделка с мен. И бездруго ще го направиш, понеже ти държиш повече на парите, отколкото на отмъщението. Готов съм да се обзаложа на всичко, че е така.