![Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/8/7/furiyata-na-prviya-lord-bg-download.jpg)
Фурията на Първия лорд [bg]
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:
Черните очи на кралицата се присвиха.
— Канимското опълчение само по себе си не би могло да окаже такава съпротива.
— Опълчението на Насаг имат необичайно висока степен на обучение и опит. Те са значително по-опасни от опълченията в Кания — каза Инвидия. И след кратка пауза добави: — Както ви предупредих.
Очите на вордската кралица блеснаха с неизказан гняв.
— Октавиан трябва да има някакъв план за Защитната стена. Това е единствената значима структура на север от Антил. Ще изпратя летящи воини да патрулират по Стената и да го намерят.
— Втората причина, поради която съм тук — продължи Инвидия, — е защото докато разговаряхте с жената, която не може директно да ви навреди, вниманието ви беше отклонено от битката. Върховен лорд и лейди Плацида и бившият ми съпруг бяха освободени от битката, за да пренасочат дивите фурии, които им пратихме. Те нямат пълен контрол, но са насочили повечето диви фурии далеч от Рива и бягащите цивилни. В момента нашите собствени войски страдат поне толкова от фуриите, колкото и легионите.
Очите на вордската кралица се разшириха и тя се завъртя, за да погледне Исана.
— Надявах се също — каза Исана тихо, сгъвайки ръце пред себе си, — да отклоня вниманието ви от битката. Мислех, че това може да отслаби координацията на вашите създания, ако не ги наблюдавате непрекъснато.
Очите на вордската кралица блеснаха за миг, примигвайки със странни петна от блестяща зелена светлина. След това тя се завъртя и отиде до мястото, откъдето беше гледала битката по-рано.
— Върнете се там. Вземете моите сингулари. Намерете и унищожете всеки Върховен лорд или лейди, които можете да изолирате. Ще се погрижа вниманието им да бъде насочено другаде.
Инвидия повдигна брадичка.
— Може би е по-добре да приемем загубите си и да планираме по-нататъшните си действия.
Кралицата се завъртя с изкривено от ярост лице и изкрещя с глас, който звучеше като разкъсване на метал.
— НАМЕРЕТЕ ГИ!
Оглушителният тътен на писъка й удари Исана като юмрук и тя залитна назад към стената. За момент се отпусна там, ушите й звъняха и тя усети топла струйка да се стича по горната й устна; носът й беше започнал да кърви.
В оглушителните секунди мълчание след това тя се озова на земята да примигва тъпо, взирайки се в неподвижния Арарис, в белязаното му неподвижно лице, в очите му, отворени и съсредоточени…
Исана замръзна.
За миг Арарис срещна погледа й, гледайки я през половин инч мътен кроач. После погледът му се насочи надолу и се върна обратно към нея. Исана погледна надолу.
Преди това не беше забелязала, че Арарис стои с една ръка зад гърба си. Изведнъж тя осъзна, че той стиска твърдата стомана на дръжката на камата, скрита зад широкия му колан. Стомана, която би могла да предпази ума му от изтръпване, от болка, от действието на всякакви токсини в чуждото вещество, както и напълно да скрие емоционалното му присъствие от сетивата на Исана — и най-вероятно от тези на кралицата и Инвидия Акватайн.
Арарис Валериан, може би най-великият фехтовач от своето поколение, все още не беше излязъл от битката.
За миг той срещна погледа й, намигна й веднъж и отново затвори очи.
Исана бавно изправи гръб, увери се, че емоциите и чувствата й са под контрол, след което се обърна към Инвидия и вордската кралица.
Инвидия се усмихна на кралицата, а емоциите й зад студената маска балансираха между ужас и радост. След това тя сведе глава и излезе.
— Това само ще причини повече болка — каза кралицата на Исана.
След това отново погледна нагоре и стените и таванът на стаята отново започнаха да трептят.
— В крайна сметка това няма да промени нищо. Ще убия Октавиан. Ще избия всички ви.
В последвалата тишина Исана едва сподави обзелата я ярост. Как смее тя? Как смее това същество да заплашва сина й?
„Не — мрачно си помисли Исана. — Не, това няма да се случи.“
Глава 20
Рива гореше, обагряйки в червено безлунната нощ.
— Винаги има пожар — с мрачен глас каза Амара. — Защо винаги има пожар?
— Огънят е живо същество — отвърна сър Ерен.
И той като Амара гледаше към града от равнината от северната му страна. Покрай тях като река се стичаха замаяни, уплашени бежанци, водени от подразделения на гражданския легион на Рива, а по фланговете ги прикриваха легионерите на Рива.