Катерина де Медичи [bg]

Извърнах лице и се втренчих през прозореца и към градината, където под забуленото слънце Едуар, Марго и малкият Навара се гонеха около зелените живи плетове. Затворих очи и си представих обжарено бойно поле, където съпругът ми се мята и се дави в потоп от кръв.

– Не искам да виждам повече – прошепнах.

– Бог не ни дава право да избираме.

– Кралят ще умре – продължих с вял плам. – Това означава трийсет и петото четиристишие, нали? Моят Анри е обречен да умре твърде млад, ще го сполети ужасна смърт на бойното поле, ако не успея някак да я предотвратя. Знаете го, написано е в поемата ви. – Погледнах го право в очите. – От малка сънувам мъж, облян в кръв, да ме вика на френски. Не знаех кой е, докато не срещнах съпруга си.

– Съжалявам, мадам – отвърна тъжно той. – Щом Бог ви е изпратил виденията, длъжна сте да разберете какво цели.

– Длъжна съм да опазя краля и децата си – казах. – Цял живот се опитвам да разбера какво да направя.

Мосю Нострадамус сведе глава и впи очи в шарките на килима. Изражението му остана ведро, все едно се моли.

– Навярно не е необходимо да правите нищо. Навярно е достатъчно да напишете виденията си – предположи гостът ми.

– Или навярно не всичките ви пророчества се сбъдват? Предназначени са да предупреждават, както сънищата ми са предупреждение, за да предотвратя опасността. Възможно ли е, мосю? – попитах колебливо.

Той не вдигна глава. Лицето му се изопна, задиша бавно и дълбоко.

– Ах! Как шурти кръвта! Как струи от лицето му! – възкликна и клепките му запърхаха.

– Да – прошепнах аз и продължих с по-висок глас: – Да. Но има начин да се избегне опасността. Възможно е бъдещето да се промени, нали?

– Вчера, днес, утре... – промълви той. – Те са едно и също за Всемогъщия. Безсилни сме да променим както миналото, така и предначертаното бъдеще.

Ръцете ми се вкопчиха в ръкохватките на стола.

– Предупредиха съпруга ми, че е възможно да получи смъртоносна рана в битка. Звездите вещаят, че ако избягва сраженията и не води войни, ще остане невредим. Това е смисълът на астрологията, мосю! Кажете ми дали нова война застрашава Франция. Кажете ми как да я спра.

– Назрява война. Винаги избухват войни и ние с вас сме безпомощни да ги спрем.

– Но сигурно знаете кога? – настоях. – Кога получихте видението за двата лъва, мосю? Преди години?

Успокоявах се, че сигурно е предшествало магията на Руджиери, когато с кръвта на блудницата изкупихме живота на Анри.

– Преди пет години – отговори Нострадамус. – Ала дори сега го виждам с окото на духа. Пророчеството не е отменено.

– Невъзможно! Моля ви, мосю... Анри е моят живот, моята душа. Умре ли, няма да поискам да живея. Кажете ми какво още да направя?

Очите му се разшириха. Втренчи се в мен.

– Никой не застава на пътя на Бог, мадам.

– Но Бог е милостив.

– Бог е справедлив – поправи ме тихо пророкът.

– И се вслушва в молбите ни – възразих. – Умоляваме ли го от все сърце...