Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
На Запад изследователите бяха симулирали най-лошите сценарии за стопяване на реактори в продължение на 15 години и непрекъснато правеха изследвания, които бяха станали още по-интензивни след катастрофата в „Три Майл Айлънд“.36 Съветските физици бяха толкова уверени в безопасността на своите реактори, че изобщо не си направиха труда да се занимават с еретични теории за извънпроектни аварии. Беше напълно немислимо на този етап да се обърнат директно за помощ към западни специалисти. Въпреки нарастващото безпокойство сред физиците заради горящия реактор правителствената комисия и Политбюро останаха твърдо решени да скрият новината за евентуално стопяване на реактора от света извън 30-километровата зона. Велихов се свърза с ръководителя на своята научноизследователска лаборатория в покрайнините на Москва и извика екипа си да работи през празничния първомайски уикенд.37 Дузината учени не получиха никаква конкретна информация по телефона и дори след като дойдоха в лабораторията, им бяха казани само най-общи неща за аварията. Задачата им беше да намерят всичко възможно за потенциалната скорост на стопяване на активната зона на реактора. Те обаче без изключение бяха теоретични физици, експерти в изучаването на езотерични явления, свързани с взаимодействието на лазерите и твърдите тела, плазмената физика и инерционния синтез. Никой не знаеше нищо за ядрените реактори и първото нещо, което трябваше да направят, беше да се запознаят с реактора тип РБМК-1000. Те щурмуваха библиотеката и изровиха всички справочници за свойствата на различни радиоизотопи, за топлината от ядреното делене и топлинната проводимост, като узурпираха цялата система от съветски мейнфрейми в компютърната лаборатория и ги натовариха с програми, за да започнат да правят изчисления.
Междувременно, докато Велихов и Легасов спореха за рисковете от стопяване, графитът продължаваше да гори и температурата във вътрешността на реактор №4 не спираше да се повишава.38 Велихов се обади на Горбачов в Москва.39 Това, което се случваше в Чернобил, беше толкова секретно, че той нямаше да може да се обажда на жена си в продължение на 6 седмици. Но ако му беше нужно да говори с Генералния секретар, можеше веднага да се свърже с него от телефона в колата си.
– Трябва ли да евакуираме Киев? – попита Горбачов.
Велихов призна, че не може да каже със сигурност.
Новият председател на правителствената комисия Иван Силаев, герой на социалистическия труд и носител на два ордена „Ленин“, технократ с дългогодишен опит, прям и с гъст, сресан назад сребрист перчем, не беше избухлив като Шчербина40, но ситуацията, с която трябваше да се справя, беше по-тежка от тази при неговия предшественик: пожар, радиация, стопяване на ядрото на реактора, а сега пък вероятност за нова експлозия.41 Той започна да изисква актуална информация на всеки 30 минути. Членовете на комисията започваха работа в 8:00 ч. сутринта и свършваха в 1:00 ч. през нощта. Мнозина спяха само по два-три часа през нощта.42
В щаба си в град Чернобил Силаев възприе един типичен съветски подход към кризите: вместо да се спре на един начин на действие, за да предотврати възможно стопяване, той нареди да се предприемат динамични действия и патриотични саможертви на всички фронтове едновременно. Издаде нареждания към персонала на централата да намерят начин да вкарат азотен газ в реакторния купол, за да запушат топящото се ядро и да спрат притока на кислород към горящия графит. Повика инженери от киевското метро и им нареди да започнат да копаят под Блок 4, да замразят песъчливата почва с течен азот или амоняк и да предпазят водния хоризонт от топящото се гориво.cxxxvii Междувременно разгласи, че се търсят смели мъже, за да влязат в тъмните подземия под реактора, да отворят клапаните на пароохладителния басейн и да изпомпат оттам 5000-те кубически метра силно радиоактивна вода.43
Междувременно вертолетите на генерал Антошкин продължаваха да атакуват реактор №4.cxxxviii44
В 1:00 ч. в събота на 3 май капитан Пьотр Зборовски от 427-ми механизиран полк „Червено знаме“ на гражданската отбрана беше току-що приключил с тоалета си в полевата баня в лагера, разположен на 30 км южно от централата.cxxxix Той се бършеше с хавлиената кърпа, когато дочу, че някой го търси. Към него се приближиха един полковник и един генерал-майор. Никога преди не беше виждал нито единия, нито другия.