Скитник броди по света
- Автор: Гуляшки Андрей
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скитник броди по света». Краткое содержание книги:
Карай да върви!»
Точно по обяд пристигна Юла. Като видя дъжда, който вятърът навяваше през прозорците, и усети хладината и дъха на влагата, по лицето й се изписа смесица от отчаяние и възмущение. И тутакси се разтича да затваря прозорците, да подсушава с кърпа первазите, без да й пука дали съпругата ми си е в къщи и ако си е в къщи — редно ли е да я замества в тия работи.
«На всичко отгоре е и дръзка!» — помислих си.
После включи в мрежата една електрическа печка «Лъч», и само след минута—две в стаята стана уютно и топло.
Юла седна до краката ми и каза:
— Жена ви можеше да стори всичко това! Извинявайте, но тя не трябваше да ви оставя на отворени прозорци! Една настинка сега, в това ви състояние, ще ви създаде големи неприятности Съгласете се!
— Съгласен съм, Юла! — рекох. — Друго какво ще ми кажеш?
Тя повдигна рамене.
— Тогава аз ше ти кажа: жена ми си отиде завинаги. Формалностите по развода ще уреждат адвокатите.
Тя ме гледаше втрещена и като че ли не вярваше на ушите си.
Остави ми за спомен ей този часовник! — Кимнах към часовника, който лежеше на масичката и изглеждаше съвсем не на мястото си сред шишенцата с лекарства, ампулите и лъскавата кутия със спринцовката. — Часовникът е хубав, ако искаш, разгледай го! — рекох.
Тя не го удостои дори с поглед.
— Вие сериозно ли говорите? — попита ме тихо тя, като се взираше в очите ми, за да долови в тях някаква лоша шега.
— Ти, любезничката ми, смяташ ли, че мога да си правя майтап с такива неща? — свъсих вежди ненадейно и за себе си и навярно съм изглеждал «страшен» в тоя миг, защото тя инстинктивно се отмести малко встрани. Бедничката ми глупачка! Тя имаше основание все пак да се бои от мен. — Това е! — рекох. — И не смей да се съмняваш повече в тази работа. Аз не съм цвете, но не съм и такова говедо, дето ще си позволи да те подмамва с лъжи!
Тя ту розовееше, ту ставаше бледа, сякаш в едно и също време й ставаше и студено, и горещо.
— Извинявайте — рече тя, — не е моя работа да се меся в отношенията вй. Вие си знаете сами защо и как... Но вашата съпруга е могла да почака мъничко, си мисля, да се изминат поне още десет дни, колкото е срокът за възстановяване...
— Е, да речем, че е имала това добро намерение, да изчака някой ден, но... — Щях да кажа: «Като те е видяла да седиш на леглото ми, доброто й намерение се е изпарило, и толкоз!» Махнах с ръка: — Хайде да говорим за други неща, по—весели. Сега може да не се притесняваш, че изкушаваш «чужд» мъж. Нали?
Юла беше момиче с характер, не отстъпваше лесно.
— Могла е все пак да затвори прозорците, като си е отивала, да не ви оставя на вятъра и на дъжда!
Стиснах зъби и замълчах. Ана ме беше зарязала наистина, но не исках други да ми казват това. Пък и кой ли друг освен мене можеше да разбере защо го беше направила! Нали с а м о аз знаех, че тя беше си отишла зашеметена от тъга, че в оня миг не й е било до никакви прозорци и до никакъв дъжд...
По бузите на Юла потекоха сълзи, аз се ядосах, дотегнало ми беше всичко и рекох грубо:
— Ако толкова ти е мъчно, момиченцето ми, легни до мен и аз ще те утеша, искаш ли?
Тя се изправи рязко и устните й трепнаха няколко пъти, преди да ми заговори.
— Вие не сте цвете — рече тя, — но не се правете и на говедо, моля ви се!
Не ми беше до смях, ама никак, но й се зарадвах и cе усмихнах. Личеше си, че беше от «сой» не само по фигура, а и по душа.
Тя извади от скромната си зелена чанта кърпички, избърса очите си, после изми ръцете си със спирт и се зае с инжекцията. И аз пак изпитах онова вдетинено чувство на свян, сякаш бях момиче, което оголват за пръв път.
След като обядвахме е хляб, масло и конфитюр и масата беше разтребена, и лекарствата ми бяха дадени, тя ми пожела приятна почивка и понечи да си тръгне.
— Сигурно на среща отиваш? — уплаших се от самотата си.
— Рано е за среща, какво приказвате!
— Е, разходи се! При болен и безочлив чичко, какъвто съм аз, не е приятно да се седи с часове! Вземи въздух, походи! Аз пък ще си мисля за ланския сняг и времето ще мине.