Скитник броди по света

Чичо Никола работеше на пристанището — каквото франките бяха плячкосали с войни и грабежи, сега го товареха на корабите си. Гърбавата беше хванала пътеките оттатък стените на града, събираше билки. Аз слязох на морския бряг, излегнах се до самите вълни, така че, като прииждат, да галят босите ми нозе, и вперих очи в синевата. И както гледах в тая бездънна вие над себе си, дойдоха ми на ум някои неща от «Видението Исаево», притчата, която оня ден преведох на латински, а вчера — на франкски. И си представих как високо, високо в тая вис има една твърд, която наподобява досущ нашата земя. Ангелът божи уловил за десницата Исайя и го извел на тая земя. И Исай видял, че на нея стават същите неща, каквито стават долу, на земята. Но на земята Исай виждал само тоя свят, дето бил около него и докъдето стигали очите му, и слушал само това, което стигало до слуха му. Издигнат от ангела над тая твърд, той видял всичко, което ставало на нея и което наподобявало досущ нещата, дето ставали на земята. И видял Исай войни, как се избиват едни народи с други народи, как в пламъци изгарят златни ниви, лозя, села и градове и реките текат червени от чвешка кръв. Видял как болярски войници бият с камшици крепостни селяни, видял вдовишки сълзи и чул сиротен плач на дечица, и владици, дето безчинствуват, и повове дето си чупят от залъка на сиромаси, видял царе, дето си пируват сладко в замъците и нехаят за злото, което се шири по земята им. Видял всичко, каквото ставало по цялата земя, и ангелът му казал тогава: «Туй е царството на дявола, а редът, дето виждаш, е нагласен от дявола и всичко, което става на земята, се извършва по неговия закони.»

След това ангелът възнесъл Исайя на първото небе. Там светело кротко слънце, царувал покой, безброй ангели — едни от дясната страна на главния ангел, а други от лявата му страна — пеели сладкозвучни химни. Първо запявали ангелите отдясно, а след тях — ангелите отляво.

После ангелът възнасял Исайя от едно небе на друго: и светлината на всяко по—горно небе била невъобразимо по—хубава от светлината на по—долното небе. И песните ангелски били също така все по—хубави и по—сладкозвучни и все по—сладко омайвали душата. Най на края ангелът възнесъл Исайя на седмото небе. Там светлината била най—прекрасна, ангелите били наредени от лявата и от дясната страна на невидимия бог, до когото седял Исус. Всичките ангели запели и тогава невидимият бог взел ангелски образ. А около него и около ангелите стоели праведниците. Ангелът, дето съпровождал Исайя, рекъл: «Праведниците ще седнат на троновете си и цветни венци ще увенчаят главите им, когато се изпълни туй, което е в божията воля. И понеже ти ще се върнеш на земята, бог ще ти покаже бъдещето, за да го съобщиш на твоя цар, на царя Езския.» И видял Исай как Исус, синът божи, слязъл от небе на небе, та чак до земята. И не бил познат нито на едно небе, нито на земята. На земята Исус взел да учи хората да живеят по божите закони, но малко хора му вярвали. Подучени от дявола, невярващите, които били повече, разпнали Христа на дърво. И дяволският ред на земята не се изменил. Но Христос възкръснал, възнесъл се до Отца си. И по волята на Отца си той пак слязълл на грешната земя, за да извърши Страшния съд: да изпрати дявола и грешниците във вечния огън, а праведниците да възведе по небесата. Най—праведните от преведниците завел на седмото небе. Там сияела най—прелестната от прелестните небесни светлини и звучала най—сладкозвучната ангелска песен...