Големите малки лъжи [bg]

Докато излизаше от библиотеката, видя две Руси карета до кабинета по музика, потънали във важен, поверителен разговор на висок глас. Едната каза:

— Коя е майката?

— Тя е от тихите води. И е много млада. Рената мислеше, че е детегледачка — отвърна другата.

— О, да! Сетих се коя е! Носи косата си ей така, нали? — Русото каре опъна назад русата си коса в прекомерно стегната конска опашка и точно в този момент забеляза Джейн и се ококори. Джейн виновно отпусна ръце до тялото си, като дете, хванато да върши беля.

Втората жена, която гледаше в друга посока, продължи да говори:

— Да! Същата! Е, оказва се, че нейното дете, онзи Зиги, тормози тайно горкичката Амабела. И имам предвид наистина жесток тормоз… Какво?

Първото Русо каре трескаво въртеше очи на една страна.

— Какво има? О!

Жената обърна глава и видя Джейн. Лицето ѝ пламна.

— Добро утро! — каза. Онези, които стояха толкова високо в училищната родителска йерархия, обикновено удостояваха Джейн със снизходително кимване, когато минаваше покрай тях, нещо като поздрав от кралска особа за простолюдието.

— Здравейте — отвърна Джейн.

Жената притискаше към гърдите си някаква папка. После внезапно отпусна ръка и папката увисна зад краката ѝ — точно както би постъпило малко дете, откраднало лакомство.

Това е петицията, помисли си Джейн. Значи, не я подписваха само родителите от детската градина. Събираха подписи и от родители на по-големи деца. Родители, които дори не познаваха нея или Зиги, нито пък знаеха нещо за случая.