Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Наистина ли си сигурен в това, Райдър? Че ще останеш верен само защото си се оженил? Доколкото разбирам, това не е в стила на хората от твоята класа.
— За много хора може и да е така, но не и за мен. Ех, и ти, Джейн, дори и графът като че ли ми има повече доверие от теб, а? Той е убеден, че ще бъда верен на жена си, защото собствената му жена така му е завъртяла главата, че и самият той се е сврял в ъгъла на благоверността. Така че, никакви деца повече — поне не по начина, по който той, горкият, вижда нещата.
— Е, поне най-сетне ще престанеш с твоето комедиантство.
— Ти пък, Джейн, не всичко беше комедиантство.
— Ами, аз ли не знам! Сара ми разказваше как срещнала в селото някаква жена. Жената знаела коя е тя, разпитвала я как си и после тръгнала да й разправя, че за пръв път се запознала с тебе, когато си бил на шестнайсет. И най-глупашки се подсмихвала. Кога всъщност започна с тия работи, Райдър?
Райдър смръщи вежди:
— От тази трънка няма да изскочи заек, Джейн. Забрави тая жена, забрави ги всичките. А колкото до жена ми, смея да кажа, че много скоро ще се убеди какво вярно куче мога да бъда. Макар все още да не вярва в това. Всъщност тя вече се срещна със Сара и с Тес, и то случайно. — Райдър се загледа към зелените хълмове в далечината и се усмихна: — Така се развълнува — беше направо чудесна! Харесва ми острият й език — толкова е богат на ругатни, че дори и Том ще може да го оцени по достойнство. Надявам се в най-близко бъдеще да подочуя и още нещичко от устата й.
Джейн го изгледа удивено и бавно промълви:
— Значи не виждаш никаква причина семейството ти да промени мнението си за теб, така ли?
— Абсолютно никаква. Защо? Те и така достатъчно много държат на мен.
— О, Райдър, ти определено искаш да изглеждаш извратен. Не мога да те разбера. Значи ти харесва репутацията ти на донжуан, а? Харесва ти да си прочут като женкар, като някой сатир, така ли?
— А не съм ли си го заслужил?
— Разбира се, но не това имах предвид.
— Имал съм много жени, винаги съм имал. И никога не съм го крил. Познавам жените, знам как мислят и как обикновено чувстват нещата. Да, Джейн, така е, дори и за теб знам всичко. Не, недей да ми повтаряш колко съм циничен. Но децата… Те, както чудесно знаеш, са нещо съвсем друго. Имам чувството, че това, за което всъщност искаш да ме попиташ, е дали сега, когато си имам свое собствено семейство, ще ги забравя, така ли е?
— Е, едва ли би направил точно това, но навярно вече няма да идваш да ги виждаш толкова често, както досега. Което, естествено, ще е напълно разбираемо. Но просто не понасям да ги гледам оскърбени.
— Децата са си моя отговорност и аз ги обичам. Нищо няма да се промени. Утре рано сутринта ще отведа жена си в имението си в Котсуолдс21. Ако се случи нещо непредвидено, просто изпрати някого при мен. Намира се съвсем близо до Лоуър Слотър, само на ден и половина път оттук. О, и знаеш ли, по една случайност жена ми има братче, което накуцва. Не е ли това едно доста странно съвпадение?
Джейн само поклати глава. Ако беше десетина години по-млада и тя самата с удоволствие щеше да лудува в кревата на Райдър Шербрук. Имаше у него нещо, което привличаше жените — нещо, което нямаше нищо общо нито с хубостта му, нито с добре сложеното му тяло. Просто успяваше по някакъв начин да убеди жената, че никога няма да бъде егоистичен и няма да пренебрегне нейните нужди или желания. Но те бяха просто приятели, и то още от времето, когато той, двадесетгодишен млад мъж, необуздан като вихър, ненавиждаше жестокостта спрямо деца повече, отколкото да кара жените да крещят от удоволствие. По онова време Джейн беше на тридесет, скърбеше по двете си деца, загинали при пожар, и откровено не й пукаше за бъдещето. Райдър просто я спаси. Даде й едно момченце на годинка — Джейми — да се грижи за него. Беше й казал с безразличен глас, че намерил бебето заровено в купчина смет. Съвсем случайно дочул скимтенето му и го изровил. А след една година й донесе и Джени — и тогава тя за пръв път видя в очите му скръб, равна на собствената й.
Проследи го с поглед как става, изтупва бричовете си от прахта и се запътва да играе с децата. И много й се щеше да се запознае с тази негова жена.
Софи стоеше неподвижна. Мисис Плак, шивачката от Рай, й пробваше костюм за езда. Костюмът беше от бледозелен вълнен плат, със златисти ширити на раменете, и Софи се бе съгласила с Алекс, че наистина е много елегантен.
Но не можеше да не я терзае мисълта за цената на всичките тия дрехи, бельо, шапки и пантофки, че и на тези три — Боже милостиви, цели три! — костюма за езда. Тя изстена, но Алекс само едва-едва поклати глава и рече:
21
cot — кошара, wold — хълм — Б.пр.