Тайната на Валантайн

— Сигурен ли сте, че искате да бъдете в една стая с някакъв си мелез, сър?

— Не се опитвайте да ме вземате на подбив, госпожичке!

— Ще се опитам. Няма ли да влезете и да ми кажете защо сте отделили от ценното си време, за да дойдете в „Кандълторп“.

— Исках да покажа на Лора с какво нещо е заменена моята Алиша.

Баронът беше точно като чистокръвния кон на баща й, Гален, на когото му кръвясаха очите само като видеше друг състезателен кон на по-малко от метър до себе си.

Значи тя беше „нещо“, не някой. Добре, така да бъде. Усмихна се и подаде ръка на Лора Фротингил, която се втренчи в дланта й така, сякаш Джеси беше болна. Домакинята отдръпна ръката си и каза кротко:

— Вие сте просто очарователна, госпожице Фротингил.

— Само ако Джеймс се беше запознал с нея, сега тя щеше да му бъде съпруга — изкоментира злобно барон Хюс.

— Съмнявам се — отвърна Джеси със същия кротък глас, — не и ако види изражението на лицето й точно в момента.

— Какво искате да кажете с това? Та аз съм красива!

— Не, в момента не сте. В момента приличате на злата кобила, която видях веднъж. Тя ритна една ограда, счупи собствения си крак и после трябваше да я ликвидират.

— Замълчи, уличница такава!

— Просто се сетих — продължи Джеси със същия кротък, спокоен глас, — че това е моят дом. Вие и двамата сте невероятно груби. Бих искала да напуснете дома ми.

— Не и преди Джеймс да се запознае с Лора.

— Вие все още настоявате да го накарате да съжали, че се е оженил за мен?

— Той наистина ще съжали, дяволите да те вземат! После просто ще се погрижи за теб така, както заслужаваш!

— Е, добре, да речем, че се окажете прав, сър. И какво ще направи тогава той с мен? Ще се разведе? Или може би ще ме удуши?

Баронът буквално изскърца със зъби. Лора Фротингил обаче внезапно се почувства притеснена.

— Чичо Линдън — каза тя и го дръпна за ръкава, хайде да си тръгваме. Тя е права. Нищо не може да се направи.

— Той не може да бъде твой, жалка кучко такава! Аз няма да го оставя на теб, чуваш ли ме? Ще те убия със собствените си ръце!

Той скочи към нея с освирепял вид. Лора изпищя. Джеси се дръпна встрани, но не беше достатъчно бърза. „В собствената ми гостна, помисли си тя, когато ръцете му стиснаха гърлото й, ще ме удушат в собствената ми гостна.“ Лора продължаваше кански да пищи.

Джеси омаломощена се отпусна. Ужасният натиск върху гърлото й леко понамаля. Тогава тя вдигна ръце и ги стовари с все сила върху ушите му. Той диво изкрещя и я пусна, залитайки леко назад, но веднага след това сграбчи Джеси за косата и я захвърли към камината. Главата й глухо изкънтя в ръба на полицата.

Чул три ужасяващи писъка, всеки от който по-силен от предишния, Джеймс буквално се смрази от ужас. Миг след това госпожа Катсдор изкрещя откъм вратата на гостната:

— Млъкни, глупачка такава! Какво си направила с мъничката ми господарка?

Каква мъничка господарка? О, Боже, Джеси!