Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Вие, сър — изкрещя госпожа Катсдор, — вие сте виновен за това! Не трябваше изобщо да ви пускам в къщата. Вие сте зъл, много зъл човек. Моята господарка няма абсолютно никаква вина за смъртта на дъщеря ви, но въпреки това вие продължавате да я тормозите и дори се опитахте да я нараните. О, мили Боже, само я погледнете!
Гневният глас на барона направо проглуши ушите му.
— Тая проклета кучка! Тя ме удари по главата… Мръсен номер, който обаче трябваше да очаквам, като се има предвид, че не е дама. Ах, ако можех, бих я…
Джеймс видя Джеси да лежи просната до камината. Само след миг вече беше коленичил до нея и опипваше растящата подутина отзад на главата й. Сложи два пръста върху пулса на шията й. Беше силен и равномерен, слава на Бога. После бързо опипа ръцете и краката й. Май че нямаше нищо счупено.
Той затвори очи за миг, за да се успокои, за да запази самообладание срещу този нескрит изблик на омраза от страна на бившия му тъст и при положение, че съпругата му лежеше в безсъзнание до камината. После бавно се изправи. Катсдор, Бог да благослови преданото й сърце, стоеше плътно до барон Хюс — делеше ги единствено изящният сребърен поднос за чай, който баронът беше подарил на дъщеря си като сватбен подарък, един от многото му подаръци, между които включително и „Кандълторп“.
— Млъкни, която и да си ти! — заповяда Джеймс на младата жена, която току-що отново изпищя, притискайки длан към бузата, по която я беше ударила госпожа Катсдор. Гласът му, нисък и сърдит, моментално прикова вниманието й. Тя си затвори устата и се вторачи в него, пребледняла и уплашена.
— Но тя се опита да убие чичо Линдън…
— Нали не е успяла, тогава какво? Която и да си ти, сядай там и не мърдай!
Джеймс се приближи към барона.
— Госпожо Катсдор, благодаря ви, че така добре се справихте с тези двамата. Кажете, моля ви, на Харлоу веднага да тръгне към Йорк и да доведе доктор Рейвън. Госпожа Уиндам си е ударила главата. Пулсът й е равномерен, слава Богу, а изглежда, че няма и нищо счупено. Но има подутина на главата, която бързо се разраства.
— Джеймс, аз нямах намерение да й причиня нищо лошо — обади се барон Хюс и отстъпи леко назад при вида на ужасния гняв, който се четеше в очите на зет му. Никога преди не беше виждал Джеймс така бесен. Това го порази, такъв гняв, и то само заради тая уличница, тая никаквица, тая гнусна американка.
— Разбира се, че сте искали да й причините зло — каза Джеймс, доволен, че гласът му прозвуча така сдържано. — Чуйте ме добре, Линдън, знам, че все още скърбите за Алиша. Аз също. Знам, че Алиша ви липсва. На мен също ми липсва. Смъртта й беше трагична, но не бяхме в състояние да я предотвратим. Тя е мъртва, Линдън, и пак нито вие, нито аз можем да направим нещо, за да го променим. Минаха повече от три години, сър, и аз се ожених повторно — за жената, която съм избрал по мой вкус, не по ваш.
— Чух какви слухове се носят, Джеймс — трябвало е да се ожениш за нея, защото те била прелъстила. Тази особа не струва нищо. Тя е уличница. Но аз доведох Лора за теб. Само я погледни, Джеймс. Тази красавица е дъщеря на брат ми. Името й е Лора Фротингил. Ще ти донесе и зестра. И нея тая стара вещица удари, и на нея ти заповяда да мълчи. А аз я пазех за теб. Само я погледни, Джеймс. Тя е дама. С такава красива светлокестенява коса, с такава стройна фигура. Тя ще краси дома ти, ще ти даде наследници… А умът й, той понякога направо светка. Може би писъците й са малко пронизителни, но всяка дама прави това от време на време. Но тази, дето лежи тук, тя не те заслужава. Погледни я отново, ако можеш, Джеймс, след като вече си видял Лора. Само й погледни червената коса. Толкова грозна и просташка е такава коса, пък и прекалено къдрава, не такава мека и дълга, като косата на Лора. И на всичкото отгоре тя плуваше гола в езерото. Не, не Лора ами оная там. Само една уличница може да прави това, само една уличница ще се сети да ме удари но ушите, за да я пусна.
Джеймс беше дълбоко натъжен.
— Мисля, че просто не ми остава нищо друго.
Той въздъхна тежко, пристъпи напред и заби юмрука си в лицето на барона. Барон Хюс се сгромоляса, без да издаде и звук дори.
Лора пак се разпищя, но моментално спря, когато видя госпожа Катсдор тичешком да влиза в гостната с вдигната ръка. После тихичко и невярващо изхленчи:
— Джеймс, но вие го убихте само защото е ударил жена ви…
— Стига глупости, Лора. Нали нямаш нищо против да те наричам „Лора“? Не мислиш ли, че „госпожице Фротингил“ ще изглежда прекалено церемониално при такива безумни обстоятелства?