![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Мислите му се върнаха към Каззкарк, където високият проповедник му изложи невероятната си ерес. Странното скиано с папагал на рамото, което говореше за Земята като за свещено място — свят, чиито страдания предлагали спасение на вселената.
— Не виждаш ли паралелите? Точно както е трябвало да се жертват Иисус, Али и преподобният Фен, за да бъдат спасени душите на човеците, така и греховете на дишащите кислород форми на живот могат да се изкупят единствено като жертваме нещо безценно, невинно и уникално. И то е твоят роден свят, мой скъпи братко шимпанзе!
Това му се стори съмнителна чест и Хари му го каза, докато се оглеждаше за възможни пътища за бягство сред тълпата. Но скианото изглеждаше безпощадно и протягаше напред преводното си устройство, като с всяко многозначително проблясване на изразителните си лъчи пращаше нов екот в лицето на Хари.
— Разумните същества прекалено отдавна са хипнотизирани от миналото — от легендата за Прародителите! — мит, който предлага избавление на видовете, ала не и на индивида! Всяка раса измерва прогреса си по стълбата на Ъплифта — от клиент към патрон и после през благородно оттегляне към нежната Прегръдка на вълните. Но през цялото това време са жертвани много трилиони животи. Всеки един от които уникален и безценен. Всеки един временна проява на безсмъртна душа!
Хари знаеше, че проблясъците в очите на съществото са естественият начин, по който говори неговата раса. Но те излъчваха зловеща страст всеки път, щом преводното устройство изтътнеше кънтящите си думи.
— Помисли за родния си свят, о, благородни братко шимпанзе! Човеците са вълкони, постигнали разумност без ъплифтиране. Това не е ли форма на непорочно зачатие? Въпреки скромния си произход, нима земянитите не се появиха на сцената сред бушуващи вълнения и страсти, виждайки неща, останали скрити? Казвайки неща, които до този момент никой не смееше да каже?
Нима сега вие, земянитите, не страдате заради своята уникалност? Заради посланието, което струи от този прелестен син свят, макар и изправен пред неминуемо разпване? Послание на надежда за всички живи същества?
Когато се събра тълпа от зяпачи, скианото издигна ръце към небето.
— Не се бой за любимите си, о, дете на Земята. Наистина, тях скоро ги очаква огън и гибел. Но жертвата им ще донесе ново начало на всички разумни — да, дори на онези от другите класове живот! Лъжливите идоли, издигнати в чест на митичните Прародители, ще бъдат разбити. Прегръдката на вълните ще бъде изобличена като измамна примамка. Всички сърца най-после ще се върнат към истинската вяра, която почита смирението. Към божествения рай — дом на единствения вечен и всемилостив Бог.
В отговор пъстрият папагал плесна с криле и изкряка:
— Амин!
Когато го чуха да нарича Прародителите „митични“, мнозина от зяпачите се намръщиха. Хари се почувства неудобно. Ако това продължеше, наистина можеше да има мъченици! Изглежда само почитта към расата на проповедника спираше тълпата.
За да успокои положението, Хари неохотно прие от скианото мисията да бъде вестоносец… в случай, че следващата му експедиция го свърже с някой ангел Господен.
Около час по-късно — субективно корабно време — вляво от него във въздуха се появи синьо „М“.
— Мониторен режим, капитан Хармс — съобщи малко превзетият глас. — С удоволствие ви съобщавам, че приближаваме Пътя. Можете да го видите през предния прозорец.
Хари се изправи.
— Къде? Не го…
После го видя и въздъхна. От странната мъгла изплуваше ивица, осеяна с точици светлина. Пътят се извиваше като гигантски змей, появяващ се от мрака наляво от него и изчезващ някъде надясно. В известен смисъл напомняше на Хари за „морското чудовище“ от първото му пътуване близо до платото с банановите кори. Само че онова беше просто мемоорганизъм — странна идея, въплътена концепция, — докато това тук бе нещо съвършено различно.
Пътят не се подчиняваше на алафоричните закони на Е-пространството.
Строго казано, той се състоеше от всичко онова, което не беше Е-пространство. Поради тази причина камерите можеха да го регистрират. Техниците от Института по навигация бяха натоварили кораба му със сензорни пакети, които трябваше да разположи на равни интервали по блестящата тръба и по-късно да прибере по обратния път до базата. В идеалния случай данните щяха да помогнат на хората на Уер'К'-кинн да предвиждат хиперпространствените промени по време на настоящата криза.
Хари натисна един от бутоните на контролния пулт и усети леко разтърсване. Първият пакет беше оставен.
А сега накъде трябваше да продължи? Наляво? Или надясно? Като че ли нямаше причини да се спре на една от двете посоки.