Брачна авантюра

Сара се обърна да погледне приятеля на Нейтън. Промяната в Колин беше толкова рязка, че тя затаи дъх. Той стоеше отпуснат и се усмихваше, но ледените му очи недвусмислено показваха, че ще изпълни заплахата си без никакви угризения.

Графът веднага даде знак на хората си. Когато оръжията им бяха прибрани в коланите, той се опита да спечели победата с друга тактика.

— Белинда, кажи на сестра си за майка ви. След като Сара отказва да се върне вкъщи, сега вече може да чуе истината.

Белинда отново беше застанала до баща си. Той я подкани да започва, като я сръга в ръката.

— Сара, ти наистина трябва да дойдеш вкъщи с нас — каза Белинда. Тя погледна към баща си и когато той кимна, продължи. — Майка ни е на смъртно легло. Това е причината да не дойде с нас.

— Тя жадува да те види отново — намеси се бащата.

— Но като имам предвид какви тревоги преживя заради теб, се чудя защо.

Сара поклати глава.

— Мама не е болна — каза тя. — Това е само един от вашите номера, за да ме накарате да оставя Нейтън, нали?

— Никога не бих използвал майка ти по този начин — измърмори баща й с възмущение.

Той отново сръга Белинда. Нейтън забеляза движението и разбра, че сцената, на която беше свидетел е била репетирана преди това. Той се надяваше жена му да е достатъчно проницателна и също да го забележи.

Белинда направи крачка напред.

— Мама се разболя, след като ти замина, Сара. Тя се безпокоеше да не се удавиш в морето или да не те убият… пирати.

— Но, Белинда. Мама… — Сара млъкна, защото не беше сигурна, че баща й знае за оставената от нея бележка, където обясняваше, че ще помогне на Нора да стигне до дома си. Беше възможно майка й да е скрила бележката от баща й. — Искам да кажа, че изпратих дълго писмо на мама, когато с Нейтън стигнахме целта на пътуването си. Мама би трябвало до сега да е получила посланието ми.

Нейтън беше изненадан от тази новина.

— Кога си писала?

— Когато ти отиде да поправиш кораба — обясни Сара.

— Да, тя получи и двете ти писма — намеси си графът.

Сара щеше да оспори, че тя е изпратила само едно писмо, но не й беше дадена възможност, тъй като баща й продължи:

— Разбира се, бях доволен от сведенията ти. Но въпреки това, дъще, въпросът не е напълно решен и ние трябва да бъдем благоразумни.

Тя не знаеше за какво й говори.

— Какви сведения? — попита тя.

Баща й поклати глава.

— Не ме прави на глупак, Сара.

Той се изпъчи и отвори вратата на каретата.

— Майка ти те чака.

Сара погледна към Нейтън.

— Ще ме отведеш ли да видя мама? Ще се тревожа, докато не поговоря с нея.

— По-късно — отвърна Нейтън.

Сара отново се обърна към баща си.

— Моля те, кажи на мама, че ще дойдем да я видим веднага, щом Нейтън си свърши работата тук.

Графът на Уинчестър беше решил да изчака, докато отдели Сара от маркиза, за да приведе плана си в действие. Той не обичаше откритите конфликти. Действаше от засада, което в повечето случаи водеше до успех, а също така беше и по-безопасно. Но когато маркизът му каза да си върви, гневът му изригна като вулкан.