Брачна авантюра

— Защо не попиташ Нейтън отново? — предложи той с по-мек тон.

Тя поклати глава.

— Той би трябвало да има достатъчно доверие в мен, за да знае, че никога не бих го предала.

— Качвай се в каретата — заповяда баща й отново.

Тя се обърна, за да се противопостави на баща си.

— Била съм толкова глупава за много неща, татко — каза тя. — Аз намирах извинения за срамното ти поведение, но в края на краищата Нора беше права. Ти не си по-добър от братята си. Ти ме отвращаваш. Ти оставяш брат си Хенри да изпълнява наказанията, когато си недоволен от някого. По този начин ръцете ти остават чисти, нали? Господи, никога повече не искам да те видя.

Тя пое дълбоко въздух и прошепна дрезгаво.

— Вече не съм ти дъщеря.

След това насочи вниманието си към Белинда.

— Що се отнася до теб, надявам се да паднеш на колене и да искаш прошка от Бога за всичките лъжи, които изрече днес. Можеш да кажеш на мама, че съжалявам, че не се чувства добре. Ще дойда да я видя, когато съм сигурна, че никой от вас двамата не е в къщата.

След като свърши, тя обърна гръб на семейството си и пресече улицата. Колин се опита да я хване за ръката, но тя се отдръпна.

Всички я наблюдаваха, докато тя влезе в кантората и хлопна вратата след себе си.

Графът на Уинчестър все още не беше готов да се предаде. Спорът отново се разгорещи и продължи няколко минути, докато Нейтън пристъпи напред.

Бащата на Сара направи опит да тръгне към кантората.

Той така силно изкрещя името на дъщеря си, че вените на врата му щяха да се пръснат. Нейтън му препречи пътя. Постъпката му беше достатъчно заплашителна.

Никой не каза нито дума, докато каретата на Уинчестър не зави зад ъгъла. Конниците я последваха. Тогава всички започнаха да говорят в един глас. Джимбо и Матю се застъпиха за Сара.

— Тя може да е казала — каза Матю — но само по начина, по който каза за Нора и мен. Неумишлено.

— Аз твърдя, че тя не е казала изобщо — промърмори Джимбо.

Той скръсти ръце на гърдите си и погледна Колин, когато изказа недвусмисленото си твърдение.

— Ти не помогна, Долфин — добави той. — Ти можеше да промениш решението на момчето, ако се беше застъпил за Сара.

— Последният път, когато защитих жена, Нейтън за малко не беше убит — отвърна Колин.

— Тогава той беше млад и глупав — каза Матю.

— Той все още е — заяви Джимбо. — Ти въобще не си изненадан, нали? — добави той. — С грубото си сърце предполагам, че си очаквал Сара да те предаде. Нали така?

Нейтън не слушаше приятелите си. Погледът му беше отправен към ъгъла, зад който току-що зави каретата. С поклащане на глава той се отърси от мислите си и се обърна, за да си тръгне.

— Къде отиваш? — извика Матю.

— Може би му е дошъл умът в главата — каза Джимбо, когато Нейтън пресече улицата. — Може би отива да се извини на Сара. Видя ли изражението на лицето й, Матю? Чак мен ме заболя.