Брачна авантюра

Беше грях да не обича сестра си и това беше единствената причина Сара да обича Белинда. Тя мислеше, че разбира злия нрав на сестра си. Виновни бяха, разбира се, всичките разочарования, които беше преживяла, и Сара винаги се опитваше да бъде търпелива и внимателна с нея. Всъщност, когато Белинда не беше раздразнена от нещо, тя можеше да бъде доста приятна.

Докато поздравяваше сестра си, Сара се опита да се съсредоточи върху добрите й черти. Тя беше стиснала ръката на Нейтън и каза мило:

— Белинда, колко е хубаво, че те виждам отново.

Сестра й грубо погледна Нейтън, след което отвърна на поздрава на Сара.

— Радвам се, че най-накрая си вкъщи, Сара.

— Майка с вас ли е? — попита Сара.

Графът на Уинчестър отговори на въпроса й.

— Майка ти си е вкъщи, където й е мястото. Качвай се в каретата, дъще. Не искам неприятности, но съм готов за тях — добави той. — Ти идваш с нас. Никой не знае, че си била с маркиза и ако ние…

— О, татко — прекъсна го Белинда, — знаеш, че това не е вярно. Помисли за всичките съболезнователни писма, които получихме, откакто Сара замина.

— Тишина! — изкрещя баща й. — Осмеляваш се да ми противоречиш ли?

Сара пристъпи напред толкова бързо, че Нейтън не можа да я спре. Тя издърпа Белинда от баща си и застана между двамата.

— Белинда не е искала да ти противоречи — каза Сара.

Баща й се поуспокои.

— Няма да търпя подобно нахалство. Що се отнася до малцината, които знаят за позорната ти постъпка, дъще — той продължи, като съсредоточи вниманието си към Сара и отправи към нея неодобрителния си поглед, — те ще си държат устата затворени. Ако избухне скандал, преди да оправя нещата, аз ще се справя.

Сара беше обезпокоена повече от всеки друг път. Винаги, когато баща й действаше толкова самоуверено, се случваше някоя неприятност.

— Какъв скандал, татко? — попита тя. — Нейтън и аз не сме направили нищо, което да предизвика клюкарите. Ние се придържахме към всички условия, залегнали в брачния договор.

— Не ми споменавай за брачния договор, дъще. Сега се качвай в каретата, преди да съм наредил на хората си да извадят оръжията си.

Болката в стомаха на Сара се усили. Тя беше принудена да се противопостави на баща си. Това й беше за първи път. О, тя често му се е противопоставяла, но това е било винаги в защита на майка й или сестра й, но никога в нейна.

Тя бавно се отдалечи, докато отново застана до Нейтън.

— Съжалявам, че ще трябва да те разочаровам, татко, но не мога да дойда с теб. Мястото ми е при моя съпруг.

Графът побесня. Беше унизително дъщеря му открито да не му се подчинява, и то пред свидетели. Той посегна да я удари, но Нейтън беше по-бърз. Той сграбчи китката на графа и започна да я стиска толкова силно, като че ли искаше да му счупи ръката.

Сара го спря, като едва го докосна. Когато тя се сгуши в мъжа си, той веднага пусна баща й и я прегърна през рамо, но като усети как тя трепери, гневът му избухна с нова сила.