Брачна авантюра

Щом получи уверенията му, тя започна да се обръща, за да види какво прави мъжа й, но Колин я спря, като й зададе още един въпрос.

— Сара, какво мислиш за кантората ни?

— Не искам да те обиждам, Колин, но я намирам доста мрачна. Но би могла да бъде и доста приятна — трябва само да я боядисаме и да сложим пердета. Ще се радвам да се заема с тази задача. Розово би било чудесно, не мислиш ли?

— Не — отвърна той толкова мило, че тя изобщо не се обиди.

Тя обаче се почувства малко неудобно, когато той отвори средното чекмедже и извади от там един пистолет.

— Розовото е женски цвят — каза Колин. — Ние сме мъже и харесваме тъмните и по-убити цветове.

Усмивката му показваше, че той се шегува. Освен това, въпреки че не го познаваше добре, тя беше сигурна, че няма да я застреля, само защото не харесва розовия цвят. Нейтън нямаше да му позволи.

Но къде беше съпругът й? Сара се изправи и тръгна към вратата. Тя видя Нейтън между Джимбо и Матю на отсрещната страна на улицата. Тримата стояха пред вратата на една черна карета. Тя не можа да види герба, защото едрата фигура на Джимбо я скриваше.

— Питам се с кого ли говорят. Ти знаеш ли, Колин?

— Ела и седни, Сара. Изчакай вътре, докато се върне Нейтън.

Тя щеше да го направи, но в този момент Джимбо се отмести и тя видя герба.

— Това е каретата на баща ми — извика Сара от изненада. — Как, за Бога, е разбрал толкова бързо, че съм се върнала в Лондон?

Колин не й отговори, защото Сара изхвърча навън. Той пъхна пистолета в джоба си и се втурна след нея.

Като излезе на тротоара, тя се поколеба. Стомахът й изведнъж стана на топка. О, Господи, тя се молеше, баща й и Нейтън да не са се скарали. И кои са всички тези мъже?

— Не си търси белята — прошепна тя на себе си.

Сара пое дълбоко въздух, повдигна полата си и се отправи към другата страна на улицата точно, когато баща й слизаше от каретата.

Много хора смятаха графа на Уинчестър за забележителен човек. Той все още имаше гъста коса, въпреки че вече беше започнала да сивее. Коремът му беше по-скоро стегнат, отколкото закръглен. Той беше висок шест стъпки без два инча. Имаше същите кафяви очи като на Сара, но това беше единствената им прилика. Графът на Уинчестър имаше орлов нос, а когато замижаваше срещу слънцето, както правеше в момента, очите му се превръщаха в тесни цепки. Когато бяха допрени една до друга, устните му бяха съвсем тънки.

Сара не се страхуваше от баща си, но я тревожеше простия факт, че той беше непредвидим. Тя никога не знаеше какво ще направи. Сара скри тревогата си и се отправи да прегърне баща си, колкото и трудно да й беше това. Нейтън забеляза как графът се скова при допира на Сара.

— Толкова съм изненадана да те видя, татко — започна Сара.

Тя отстъпи назад и хвана ръката на Нейтън.