Брачна авантюра

Той не пусна ръката на Сара и не отмести поглед от приятеля си. Колин реши, че Нейтън се чувства неудобно.

Коментарът на Сара насочи вниманието му отново към нея.

— Той не харесва нищо, сър — заяви тя с усмивка.

— Теб харесва ли те?

Тя кимна, преди Нейтън да му нареди да престане да се закача.

— О, да, той много ме харесва — каза тя убедено. Сара се опита да издърпа ръката си, но Колин я стисна по-здраво.

— Сър, съзнателно ли се опитвате да ядосате Нейтън?

Той кимна бавно.

— Тогава имаме нещо общо — каза Сара. — Аз винаги го ядосвам.

Колин отметна глава и се засмя. Сара не мислеше, че тази забележка е толкова забавна и се запита дали той не се смее за нещо друго.

Най-накрая той я пусна и тя веднага скри ръцете си зад гърба, за да ги държи далеч от него. Нейтън забеляза това движение и за първи път се усмихна, но думите на Колин бързо изтриха усмивката му.

— В края на краищата не ти трябваше отлагане — каза той на Нейтън. — По-рано щеше да е по-добре, отколкото по-късно.

— Я стига! — нареди Нейтън.

Нейтън знаеше, че Колин намеква за времето, когато той беше заявил, че иска да отложи грижата да вземе жена си до последния възможен момент.

— Сър, срещали ли сме се по-рано? — попита Сара. — Вие споменахте, че от разстояние…

Той поклати глава към нея и прекъсна въпроса й.

— Видях ви един следобед, но за съжаление, не ми беше дадена възможност да ви уведомя за присъствието си. Изпълнявах задача — трябваше да видя дали едно имущество ще мине през един прозорец.

— Не ми е смешно, Колин — измърмори Нейтън.

Усмивката на Колин показа, че на него му е много смешно. Той реши, че засега достатъчно е раздразнил приятеля си.

— Разрешете да преместя тези листа от стола, лейди Сара, и тогава ще можете да седнете и да ми разкажете всичко за пътешествието ви.

— Това не е щастлива история, Дофлин — намеси се Джимбо.

Тъй като нямаше други столове, той се облегна на стената и погледна Сара.

— Бедите ни сполетяваха една след друга, нали така?

Сара сви изтънчено рамене.

— Мисля, че това беше прекрасно пътешествие — заяви тя. — Много спокойно. Джимбо — добави тя, — не е възпитано да сумтиш, когато не си съгласен с нещо.

— Спокойно ли, Сара? — попита Матю и се усмихна на Колин. — Врагът ни дебнеше на всеки ъгъл.

— Какъв враг ни е дебнел? — попита Сара. — О, ти сигурно говориш за тези ужасни пирати.

— Те бяха само една малка част от злополуките — отбеляза Матю.

Сара се обърна към Колин.

— Пирати нападнаха кораба, и ние ги прогонихме достатъчно бързо. Що се отнася до останалата част от пътуването, заявявам, че беше доста спокойно. Не си ли съгласен, Нейтън?

— Не.

Сара се намръщи, за да му даде да разбере, че не одобрява грубото му несъгласие.

— Забравяш за слънчобраните — напомни й той.

Колин реши, че нишката на разговора му се губи.

— За какво говорите?

— Слънчобраните на Сара се оказаха най-големите ни неприятели — обясни Матю. — Бяха три… или четири. Не мога да си спомня. Опитвам се да бягам от неприятните спомени — започвам да треперя от тях.