Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Ще ми обясни ли някой? — настоя Колин.
— Това не е важно — натърти Сара.
Тя нямаше да разреши на мъжете да извадят на показ дребните й грехове като мръсно бельо, което трябва да се изпере пред очите на цялата компания.
— Матю само се шегува с теб. Нали, Нейтън?
Нейтън видя безпокойството в погледа й.
— Да — съгласи се той с въздишка. — Той само се шегува.
Като видя как изведнъж Сара се успокои, Колин изостави темата. Той реши да почака, докато остане насаме с Нейтън и Сара, за да разбере какво се крие зад историята със слънчобраните.
Той вдигна камарата листа от стола и се отправи в далечния край на кантората. След като ги остави върху шкафа, той се върна до стола си, седна и постави краката си на ръба на бюрото.
Сара го наблюдаваше внимателно и не пропусна да забележи, че той изобщо не куца.
— Нейтън, Колин изобщо не…
— Сара!
— Моля да не ми повишаваш тон пред съдружника ти — нареди тя.
— Какво изобщо не правя? — попита Колин.
Сара седна, оправи диплите на полата си и се усмихна на Колин. Тя почти можеше да пипне недоволството на Нейтън.
— Груб нрав — заяви тя. — Не мога да си представя защо с Нейтън сте такива добри приятели. Според мен вие сте много по-различен, сър. Да, наистина.
Колин се ухили.
— Аз съм възпитаният в съдружието — каза й той. — Това ли имахте предвид?
— Осмелявам се да не се съглася, разбира се, защото това няма да е лоялно към съпруга ми — отвърна Сара. Тя замълча, за да се усмихне на Нейтън, след което добави. — Но също така забелязвате, че и не възразявам.
Колин забелязваше много повече от това. Нейтън не можеше да откъсне поглед от жена си. Погледът му беше изпълнен с топлина, каквото Колин не беше забелязвал по-рано.
— Не е нужно да ме наричате сър — каза Колин на Сара. — Наричайте ме Колин или дори Дофлин, както ме наричат моите приятели, ако така ви е по-удобно.
Той погледна дяволито Нейтън и попита:
— А аз как да ви наричам не толкова официално, лейди Сара? В края на краищата сега вие сте част от съдружието. Нарича ли ви Нейтън по някакъв специален начин, който бих могъл да използвам и аз?
Нейтън реши, че този въпрос е смешен. Той не харесваше особено начина, по-който Колин любезничеше с жена му. Той, разбира се, имаше пълно доверие в приятеля си, освен това Нейтън никога не би си позволил да бъде прекалено загрижен за съпругата си, или поне до момента, когато не ставаше ревнив. Странно, но въпреки това той беше страшно раздразнен.
— Колин, наричам я жено — заяви той. — Ти не можеш да я наричаш така.
Колин се облегна назад и каза:
— Не, не мисля, че мога — каза лениво той. — Жалко, че не я наричаш по някакъв друг начин.
— Как например? — попита Сара.
— Скъпа, любов моя или дори…
— По дяволите, Колин! — прекъснато Нейтън. — Ще престанеш ли с тази игра?
Сара се изпъчи и се намръщи на мъжа си. Нейтън помисли, че това е, защото изрече богохулни думи. Той за малко да се извини, но се спря на време.
— Не, Колин, той никога не ме е наричал така — каза Сара.
Думите й прозвучаха сякаш подобна мисъл я ужасяваше.
— Дори и да я наричам — каза Нейтън, — ти не можеш така да я наричаш. Съдружници или не, Колин, няма да викаш на жена ми скъпа.
— Защо това те притеснява? — попита невинно Колин.
Значи това е играта му, помисли Нейтън. Той се опитва да разбере колко държа на жена си. Той поклати глава към приятеля си и му отправи поглед, от който Колин да разбере, че трябва да остави тази тема.
— Нейтън понякога се обръща към мен по специален начин — заяви Сара и привлече вниманието на мъжа си. — Имаш разрешение също да го използваш.
— О? — попита Колин. Той видя изненадания поглед на Нейтън и стана още по-любопитен. — И как те нарича?
— По-дяволите, Сара.
Колин не можа да повярва, че е чул правилно.
— Искаш да кажеш…
— Нейтън обикновено се обръща към мен с по дяволите, Сара. Нали, скъпи? — попита тя мъжа си. — Колин, ти също можеш…
Като по сигнал, Нейтън измърмори:
— По дяволите, Сара, не ме нервирай. Аз…
Дори той видя в каква смешна ситуация се оказа и се засмя заедно с другите. След това Матю още веднъж им напомни, че имат да вършат работа и по-добре да се захващат с нея.
Закачките престанаха и Сара седя мълчаливо, докато Колин информираше Нейтън за дейността на компанията. Тя се усмихна, когато Колин заяви, че имат още пет поръчки за превоз на товари до Индия.
— Нейтън, това означава ли, че сме…
— Не, още не сме богати.
Сара оклюма.
— Ще бъдем богати, когато ти…
— Знам какви са ми задълженията — изтърси тя. — Не е необходимо да ги обясняваш пред персонала ми.