Брачна авантюра

Сара подаде мократа носна кърпичка на иконома и като се опита да го заобиколи, каза:

— Сега осъзнавам, че не трябваше да идвам тук. Ще изпратя писмо на господарката ти. Предполагам, че лейди Джейд е прекалено заета, за да се срещне с мен.

— Задръж я, Стернс — извика графът.

— Както желаете — отвърна икономът и ръцете му хванаха раменете на Сара. — Сега какво, господарю? — попита той.

— Обърни я.

Не беше необходимо Стернс да насилва Сара. Тя се обърна без подкана.

— Вие съпругът на лейди Джейд ли сте? — попита тя, когато видя високия мъж, който се беше облегнал на една колона.

— Разрешете да ви представя своя господар, графът на Кейнууд — заяви тържествено икономът.

Икономът се запъна, но със същия тържествен глас добави:

— Господарю, представям ви лейди Сара Блудницата.

Тя почти припадна и Стернс се протегна, за да я подкрепи.

— Това беше само шега, госпожо. Не можах да се въздържа.

Съпругът на Джейд се приближи, като й се усмихваше. Това й помогна.

— Можете да ме наричате Кейн — каза й той.

— Аз съм съпругата на Нейтън — отвърна тя.

Усмивката му беше толкова нежна, толкова мила.

— Досетих се — каза той, — веднага, щом видях колко сте разстроена. Също така чух част от обяснението ви, че сте станала Сент Джеймс — добави той като видя объркването й. — Добре дошла в семейството ни, Сара.

Той хвана ръката й и нежно я стисна.

— Жена ми чака с нетърпение да те види. Стернс, отиди и доведи лейди Джейд, ако обичаш. Сара, ела с мен в гостната. Можем да се опознаем, докато чакаме жена ми.

— Но, сър, това не е светско посещение — каза Сара.

— Като чуете причината за посещението ми, и двамата ще искате да ме изхвърлите.

— Срамота е да мислиш, че сме толкова негостоприемни — отвърна той, като й намигна и я придърпа до себе си. — Сега сме семейство, Сара. Наричай ме Кейн, а не сър.

— Няма да бъда дълго част от семейството — прошепна тя.

— Стига, стига, не започвай да плачеш отново. Не може да е толкова лошо. Дошла си да се оплачеш от Нейтън, така ли? Питам се какво ли е направил.

Усмивката му показваше, че я предизвиква. Само споменаването на името на съпруга й я накара да заплаче отново.

— Той не е направил нищо — каза Сара през сълзи. — Освен това, никога няма да се оплача от съпруга си, ако съм недоволна от него. Няма да е почтено.

— Значи почтеността е важна за теб? — попита той.

Тя кимна, след което се намръщи.

— Също така и да имаш пълно доверие в другия — промърмори тя. — Някои имат, други не.

Кейн не беше сигурен, че разбира за какво говори тя.

— Ти имаш ли? — попита той.

— Не, вече нямам — заяви Сара. — Научих си урока.

Кейн все още ле знаеше за какво говорят.

— Не съм дошла тук да говоря за Нейтън — заяви тя. — Бракът ни скоро ще бъде прекратен. Вие също можете да разберете това след малко.

Кейн положи значителни усилия, за да сдържи усмивката си. Значи в крайна сметка това бяха семейни недоразумения.