Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Нейтън няма да се извини — каза Колин. — Той не знае как. Но той може би е достатъчно спокоен, за да я изслуша сега.
Сара нямаше представа, че Джимбо и Матю са я защитили. Тя вярваше, че всички я обвиняват. Тя беше толкова разстроена, че кръстосваше напред-назад кантората. Все още виждаше изражението на лицето на Нейтън, когато призна, че знае за баща му.
Той вярваше, че го е предала.
Сара никога не се беше чувствала толкова самотна. Тя не знаеше къде да отиде, към кого да се обърне, какво да прави. Тя не можеше да мисли. Мечтите й, че ще прекара живота си в рая с мъжа, когото обича, се бяха сгромолясали.
Нейтън никога не я беше обичал. Точно както бяха казали роднините й. Той искаше само подаръка на краля. Тя си спомни за често повтаряните натяквания, когато лъжите трябваше да я настроят срещу него. Но сега тя знаеше.
Господи, каква глупачка е била.
Болката беше толкова непоносима, толкова съкрушителна, че Сара даже не можеше да мисли за нея. Тя си спомни за жестоките заплахи, които баща й отправи към Джейд — сестрата на Нейтън. Тя никога не я беше виждала, но знаеше, че неин дълг е да я предупреди, за да може тя да се подготви.
Това хрумване й помогна да вземе решение и да действа. Никой не забеляза, когато тя излезе. Всички бяха прекалено заети да се препират. Тя сви зад ъгъла и щом се скри от очите им, започна да тича. Сара веднага се загуби, но продължи да тича, докато имаше дъх.
Господ беше милостив към нея, защото тя видя един файтон на средата на улицата само на половин пряка разстояние. От него слизаше пътник. Докато той бъркаше из джобовете си за монети, Сара се отправи натам.
Тя нямаше никакви пари в себе си, нито пък знаеше къде отива. Липсата на средства беше непознато за нея безпокойство, а кочияшът трябваше да прояви отговорност и да намери сам адреса.
— Градската къща на графа на Кейнууд, ако обичате — извика тя.
Сара се качи във файтона и се сгуши в ъгъла. Тя се страхуваше, че Нейтън може да е изпратил някой от хората си след нея.
Кочияшът насочи файтона към тази част на града, която в неговите представи беше определена за благородниците, но все пак се наложи да пита минувачите за пътя, преди да намери адреса, който му съобщи клиентката.
Тя използва времето, за да успокои стомаха си, като поемаше дълбоко въздух и се молеше да не се разболее.
Нейтън нямаше представа, че Сара не го чака в кантората. Той се опита да се отърси от гнева си, преди отново да разговаря с нея. Той не искаше да я разстройва повече. Господи, той не можеше да си представи какъв е бил животът й с такива зли роднини.
Джимбо започна съвсем сериозно да му натяква.
— Не я виня, че е казала — каза Нейтън. — Разбирам грешката й. Не съм изненадан. Сега, ако престанеш да се заяждаш, ще отида и ще й кажа, че съм й простил. Това задоволява ли те?
Джимбо кимна. Нейтън пресече улицата и влезе в кантората. Той бързо осъзна, че жена му не е там, но все пак погледна в задното помещение, за да е напълно сигурен.
Обзе го паника. Той знаеше, че не е отишла с баща си и това означаваше, че тя просто си е отишла.
Мисълта, какво може да се случи на сама жена в тази част на града, го ужаси. Ревът му разтърси квартала. Той трябваше да я намери.
Тя имаше нужда от него.
ГЛАВА 13
Сара плака през целия път. Когато файтонът спря пред една тухлена къща, тя се опита да се овладее. Но когато нареди на кочияшът да чака, гласът й едва се чуваше.
— Ще се бавя само минута — обеща тя. — Отивам на друго място, след като приключа тук, и ще удвоя заплащането, ако бъдеш търпелив.
— Ще чакам, колкото е необходимо — каза кочияшът.
Сара се засили по стълбите и почука на вратата. Тя искаше да влезе в къщата, преди да я забележи някой от роднините й, а също така се опасяваше смелостта й да не я напусне, преди да завърши мисията си.
Висок и надменен мъж с бръчки в ъгълчетата на очите отвори вратата. Той изглеждаше глуповато, но блясъкът в очите му показваше, че е с благ нрав.
— Мога ли да ви бъда полезен, мадам? — попита икономът високомерно.
— Трябва незабавно да вида лейди Джейд, сър — отговори Сара.
Тя хвърли бърз поглед през рамо, за да се убеди, че не я наблюдават и добави:
— Пуснете ме вътре.
Икономът едва успя да се отмести от пътя й и Сара префуча край него, след което шепнешком му нареди да затвори вратата и да я заключи.
— Моля се господарката ви да е вкъщи — каза тя. — Не знам какво ще правя, ако я няма.
Тази възможност беше толкова неприятна, че очите й се насълзиха.
— Лейди Джейд си е вкъщи — каза й икономът.
— Слава Богу.