Ловци на мамути

Те мълчаливо гледаха как едрият водач крачи обратно към землянката. Бяха планирали да потърсят някое място, където да поговорят, като и двамата се надяваха да намерят решение на проблеми, които чувстваха, че започват да назряват помежду им. Неочакваната покана на Талут беше внесла съвсем различно измерение в мислите им, в решенията, които трябваше да вземат, дори, на практика, в целия им живот. Без да пророни дума, Айла яхна Уини, а Джондалар се метна зад нея. Последвани от Рейсър, те се запътиха нагоре по склона и през откритата местност, всеки потънал в мислите си.

Айла бе така трогната от поканата на Талут, че не можеше да намери думи. Когато живееше с Клана, често се чувстваше изолирана, но това не бе нищо в сравнение с болезнената празнота, отчайващата самота, която беше изпитала без тях. От времето, когато напусна Клана, до появата на Джондалар, преди по-малко от един сезон, тя беше сама. Нямаше си никого, липсваше и чувство за принадлежност, нямаше дом, род, народ и знаеше, че никога вече няма да види своя клан. Земетресението, което я остави сираче преди да я намерят хората от Клана, и земетресението в деня, когато бе изгонена, придаваха на изолацията и дълбоко чувство на обреченост.

В основата на това нейно усещане лежеше дълбок, първичен страх, комбинация от древния ужас от надигащата се земя и стягащата сърцето скръб на малкото момиченце, загубило всичко, дори спомените си за тези, към които е принадлежало. За Айла нямаше нищо по-страшно от гънещата се земна маса. Тези моменти като че ли винаги сигнализираха резки и разтърсващи промени в живота и, не по-малки от тези, които нанасяха върху земята. Сякаш едва ли не самата земя и подсказваше какво да очаква… или се разтрисаше от съчувствие.

Но след като загуби всичко първия път Кланът стана нейният народ. Сега, ако реши, може отново да принадлежи към свой народ. Би могла да стане Мамутои; няма да е сама.

Ами Джондалар? Как би могла тя да предпочете друг народ пред неговия? Ще пожелае ли той да остане и да се присъедини към Мамутоите? Айла се съмняваше. Беше сигурна, че той иска да се завърне при своите. Но се опасяваше, че всички Други ще се опълчат срещу нея, както направи Фребек. Той не искаше тя да разказва за Клана. Ами ако тя замине с него и те не я приемат? Напълно е възможно неговият народ да е като Фребек. Тя няма да се въздържи да не ги спомене, макар че Иза, Креб, Брун и нейният син бяха хора, от които тя би трябвало да се срамува. Тя няма да се срамува от народа, който обича!

Дали и се искаше да отиде в неговия дом и да рискува да се отнасят с нея като с животно? Или искаше да остане където е желана и приета? Лъвският бивак беше приел дори дете на смесени духове, момче като нейния син… Изведнъж и хрумна една мисъл. След като веднъж са приели едно, дали не биха приели още едно? Такова същество, което не е слабовато и болнаво? Което би могло да се научи да говори? Територията на Мамутоите се простираше чак до Беранско море. Не спомена ли веднъж Талут, че някой имал там Върбов бивак? Полуостровът, където живееше Клана, не бе много далеч оттам. Ако станеше Мамутои, може би, някой ден тя би могла да… Ами Джондалар? Ако си тръгне? При тази мисъл Айла усети болезнено свиване на стомаха. „Би ли могла да понесе живот без Джондалар“ — питаше се тя и се бореше със смесените си чувства.