Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Айла, моя Айла, толкова много те обичам — изтръгна се сподавен вопъл от гърдите му, пропит с терзание и облекчение. Притисна я силно, но нежно, към гърдите си, така както седяха на земята, сякаш никога нямаше да я пусне, но се страхуваше тя да не се откъсне от него. Поотпусна я толкова, колкото да вдигне лицето и към своето, целуна я по челото, очите, върха на носа, после устата и усети как желанието му нараства. Беше студено, нямаше къде да се подслонят на топло, но той я желаеше. Развърза връвта на качулката и, оголи шията и, ръцете му се пъхнаха под анорака и туниката и и намериха топлата и кожа и налетите и гърди с техните твърди щръкнали зърна. Докато той ги милваше, стискаше и разтриваше, тя изстена тихо. Развърза връвта на панталоните и и напипа мъхнатия и хълм. Когато напипа топлата и влажна цепка тя се притисна към него и той усети как вътрешността и се стегна и затрептя.
Тогава Айла също пъхна ръка под анорака и туниката му, развърза връвта на панталоните му, хвана големия му пулсиращ член и започна да го трие с ръце. Той изпусна дълбока въздишка на наслада, когато тя се наведе и го пое с устни. Усети гладката му кожа с езика си, допусна го да проникне, докъдето може, после го избута напред и пак го потегли навътре, като продължаваше да разтрива с ръце топлият му извит ствол.
Чуваше го как стене, как понечи да извика, но той пое дълбоко въздух и леко я отстрани.
— Чакай, Айла, искам те — прошепна той.
— Ще трябва да си събуя панталона и калцуните — обясни тя.
— Не, недей, много е студено. Обърни се, нали помниш как?
— Като Уини и нейния жребец — прошепна Айла.
Тя се обърна и застана на колене. За момент позата и напомни не за Уини и нейния жребец, а за Брод, когато я хвърли на земята и я насили. Но нежното докосване на Джондалар не беше същото. Тя смъкна пояса си, оголи топлите си стегнати задни части и отворът, който го приканваше както цветето пчелите с меките си венчелистчета и дълбоко розово гърло. Самата покана беше силно съблазнителна. Усети непреодолим импулс. Потиснато за момент, наведе се плътно до нея, за да я топли, докато милваше гладките и заоблени задни части и нежно опипваше хребетите и гънките на топлата и влажна вътрешност предизвиквайки у нея Удоволствие с опитните си пръсти, докато стоновете и и нов изблик на топлина му подсказаха, че не е нужно да чака повече.
Разтвори двете еднакви половини на хълма и и проникна с налятата си и тръпнеща мъжественост в дълбокия и копнеещ отвор на нейната женственост с неизмеримо удоволствие, което изтръгна стон и от двамата. Отдръпна се почти напълно, после отново проникна в нея, придърпвайки я към себе си, наслаждавайки се на дълбоката и прегръдка. Отново се отдръпна и отново проникна и пак, и пак, докато накрая избухна върховното удоволствие.
След няколко последни движения, които го изсмукаха докрай, все още потопен дълбоко в топлината и, той я обхвана с двете си ръце и двамата се катурнаха на една страна. Беше я прегърнал силно, покрил тялото и с анорака си, докато почиваха.
Най-сетне се отделиха един от друг и Джондалар седна. Вятърът постепенно се усилваше и Джондалар погледна с опасение към трупащите се облаци.
— Трябва малко да се почистя — каза Айла като се надигна. — Тези панталони са нови и са ми от Диджи.
— Когато се върнем, можеш да ги оставиш навън, за да замръзнат и после да ги изчеткаш.
— В потока все още има вода…
— Ледена е, Айла!
— Знам. Само набързо.
Като опита здравината на леда тя клекна край рекичката н се заплакна с една ръка. Когато отново стъпи на брега, Джондалар се приближи зад нея и я изсуши с козината на анорака си.
— Не искам да замръзне — каза той с широка усмивка, като я потупваше лекичко с козината, а после я помилва.
— Мисля, че го поддържаш достатъчно топло, — каза тя усмихнато, завързвайки връвта на кръста си и оправяйки анорака си.
Този Джондалар обичаше. Мъжът, който можеше да я стопли и възбуди с поглед, с докосване; мъжът, който познаваше тялото и по-добре от самата нея и който можеше да изтръгва от него усещания, които тя не подозираше, че притежава; мъжът, който я беше накарал да забрави болката от първото насилствено проникване на Брод в нея и който и бе показал какво са Удоволствията и какви би трябвало да бъдат. Този Джондалар, когото тя обичаше, беше игрив, грижовен, обичлив. Такъв беше той в долината, както и сега, когато бяха сами. А защо беше толкова различен в Лъвския бивак?