Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Хмммм. Ако беше Мамутои и дъщеря на Лъвското огнище… Но тя може да не пожелае да стане Мамутои, Нези. Ами този младия, Джондалар? Явно помежду им съществува силна връзка.
Нези беше мислила по този въпрос известно време и имаше готов отговор.
— Ами покани го и него.
— Как, и двамата! — избухна Талут и седна.
— Шшшшът! Говори по-тихо!
— Но той си има свой народ. Каза, че е от Зел… Зел… как се казваха.
— Зеландонии — прошепна Нези. — Но неговият народ живее много далеч от тук. Защо ще тръгне да се връща толкова далеч ако може да намери дом при нас? Нищо не пречи да го попиташ, Талут. Онова оръжие, което е изобретил, би трябвало да е достатъчно основание Съветите да са доволни. А Уимез казва, че е и отличен майстор на сечива и инструменти. Ако моят брат му даде препоръка, знаеш, че Съветите няма да откажат.
— Вярно е…, но, Нези — каза Талут като пак си легна, — откъде знаеш, че ще искат да останат с нас?
— Не знам, но ти можеш да си направиш устата, нали?
Беше късно сутринта, когато Талут се измъкна от дългата землянка и видя, че Айла и Джондалар, повели конете, се отдалечаваха от бивака. Нямаше сняг, но ранната сутрешна слана не се беше вдигнала и все още се белееше на кристални петна, а при всяко издишване около главите им се образуваше облак пара. Сухият студен въздух беше наситен със статично електричество. Жената и мъжът бяха облечени с анораци от козина с качулки, загърнати плътно около лицата им и обути в калцуни от козина, подгънати и увити около краката в долния край на панталоните, здраво завързани, за да ги предпазят от студа.
— Джондалар! Айла! Отивате ли си? — извика той и побърза да ги настигне. Айла кимна утвърдително, което изтри усмивката от лицето на Талут, но Джондалар обясни:
— Просто отиваме да поразходим малко конете. След пладне ще се върнем.
Не си направи труда да спомене, че търсят и малко уединение, някъде, където да могат необезпокоявани да обсъдят дали да се върнат в долината на Айла. Или, по-скоро, както Джондалар планираше, да разубеди Айла да не си заминават.
— Добре. Бих искал да уредя упражнения с тези копиехвъргачи, когато времето се проясни. Иска ми се да видя как действат и какво бих могъл аз да направя с едно такова оръжие — каза Талут.
— Мисля, че ще останеш удивен — отвърна Джондалар усмихнат — от това колко добре действат.
— Ама не самички. Сигурен съм, че си ги бива, когато с тях борави някой от двама ви, но е нужно известно умение, а до пролетта може да не ни остане достатъчно време да се упражняваме — каза Талут и замълча размишлявайки.
Айла чакаше с ръка на гърба на кобилата, точно под късата и твърда грива. От ръкава на връхната и туника висеше на шнур тежка ръкавица от козина. Шнурът минаваше през ръкава и, през един клуп отзад на врата и, оттам надолу в другия ръкав, където беше завързана другата ръкавица. Благодарение на свързващия ги шнур, в случай че трябваше бързо да се действа с голи ръце, ръкавиците се сваляха без страх, че могат да се загубят. В земите с такива сурови студове и ветрове една загубена ръкавица би могла да означава загубена ръка или смърт. Жребецът пръхтеше и подскачаше от възбуда като побутваше неспокойно Джондалар. Изглежда нямаха търпение да поемат на път и Талут разбра, че само от учтивост изчакат той да свърши. Реши да действа непоколебимо.
— Снощи говорихме с Нези, а тази сутрин се посъветвах и с някои други хора. Ще ни бъде от помощ при нас да има някой, който да ни показва как да боравим с тези ловни оръжия.
— Вашето гостоприемство беше повече от щедро. Знаеш, че бих бил щастлив да покажа всекиму как да използва копиехвъргача. С това поне ще мога донякъде да се отблагодаря за всичко, което направихте — отвърна Джондалар.
Талут кимна и продължи:
— Уимез ми каза, че си прекрасен майстор на дялани кремъчни изделия, Джондалар. При Мамутоите винаги има работа за човек, който може да произвежда качествени сечива и инструменти. И Айла притежава много умения, които биха били от полза за бивака. Тя не само майсторски борави с копиехвъргача и с тази нейна прашка — ти беше прав — и той се обърна от Джондалар към Айла — тя е и Лечителка. Бихме искали да останете при нас.
— Надявах се да презимуваме при вас, Талут, и съм ти признателен за поканата, но не съм сигурен, как я приема Айла — отвърна Джондалар с усмивка, усещайки, че едва ли би имало по-подходящ момент за поканата на Талут. Та как би могла да си тръгне сега? Определено предложението на Талут означаваше много повече от неприятното отношение на Фребек.
Талут продължи като отправи доводите си към младата жена.