Ловци на мамути

Бяхме планирали да заобиколим Беранско море, а сетне да продължим по източното крайбрежие на голямото Южно море, почти като Уимез. Но тъй като сезонът бе към края си, реших да мина по по-кратък път, като пресека полуострова и да поема на изток, по пътя към планините. Айла кимна. Кланът на Брун бе минал по същия път, за да иде на Събора на клановете.

— Не споделих плановете си с никого. По тези земи живееха плоскоглавци и знаех, че ще има много възражения. Мислех си, че ако внимавам, бих могъл да избегна всякакъв контакт, но злополуката не влизаше в сметките ми. И до сега не мога да разбера как стана. Вървях покрай високия, почти като урва, бряг на една река, когато неочаквано се подхлъзнах и се търколих надолу. Изглежда, че известно време съм бил в безсъзнание. Когато се свестих, беше късно следобед. Болеше ме глава и съзнанието ми бе замъглено, но най-зле бе ръката ми. Костта бе изкълчена и счупена и много ме болеше.

Тръгнах препъвайки се покрай реката, без да знам накъде вървя. Бях загубил вързопа си и дори не се сещах да го потърся. Не знам колко съм вървял, но по здрач най-после забелязах огън. Не се замислих за това, че съм на полуострова. Когато видях осветени от пламъците хора, аз се запътих към тях.

Представям си изненадата им, когато, залитайки, съм се появил сред тях, но по това време бях изпаднал в унес и не знаех къде съм. Моето учудване настъпи по-късно. Събудих се на непознато място, без да имам представа как съм попаднал там. Когато забелязах, че на главата ми има лапа, а ръката ми е обездвижена с превръзка през рамото, си спомних как бях паднал и си помислих, че съм имал голям късмет да бъда намерен от бивак с добър Лечител. Тогава се появи жената. Сигурно можеш да си представиш, Айла, колко слисан бях като открих, че се намирам в бивака на някакъв клан.