Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Тя е омъжена жена — отвърна с мека усмивка Аштън.
— Но не е вашата! — извика Самъртън. — Какви доказателства ви трябват още, за да го проумеете най-после?
— От вас или Малкълм — повече никакви — веднага отговори Аштън и продължи пътя си, като изтриваше с хавлията косата си.
За да може да върви в крак с него, по-ниският мъж трябваше леко да подтичва. Въпреки че имаше само няколко метра до дървената тераса, лицето на Самъртън потъмня съвсем, докато я стигнаха и той беше повече от готов да приеме освежителната напитка, предложена му от Аштън. Свали си сакото, разхлаби яката, отпусна се с въздишка на един от витите железни столове и веднага опита своето питие. Аштън се извини за момент. В негово отсъствие Самъртън се огледа наоколо и видя, че жилището предвидливо е построено под клоните на едно огромно дърво; чиято сянка даряваше хлад в горещи дни. Докато размисляше над безспорната интелигентност на Аштън Уингейт, изпразни чашата си наполовина. Домакинът му се завърна малко по-прилично облечен.
— Устроили сте се тук направо уютно — забеляза Самъртън и обхвана с широк жест на дясната ръка цялата площ. — Човек може да рече, че сте помислили за всичко.
Изненадан от неочаквания комплимент. Аштън изгледа своя гост. Самъртън сякаш беше забравил напълно гнева си и правеше почти приятно впечатление. Без съмнение тази промяна се дължеше на приспивното въздействие на студеното уиски и Аштън не отказа да му долее, когато бащата на Лианор помоли за още.
— И аз съм бил някога млад — каза Самъртън замислено след известно време. После потъна пак в размишления, изкиска се тихичко, обърна чашата на един дъх и я поднеса на Аштън, за да бъде напълнена отново. — По мое време бях завъртял главите на няколко дами. Да, сър. Във всеки случай, не чак толкова, колкото ви се е удало да го сторите с бедното създание там горе в къщата. Тя е съвсем хлътнала по вас и Малкълм вижда голям зор да я накара да го заобича отново.
— Обичала ли го е някога? — Аштън не можа да се въздържи от известна ирония, но старият човек не го разбра.
— Малкълм поне така си мисли… Преди тя да си загуби паметта. — Самъртън почеса замислено брадата си. — Понякога се питам докъде ще доведе всичко. Лианор е добро момиче, да, сър. От време на време може би се горещи малко. Веднага се застъпи за мен, когато Малкълм ме упрекна заради пиенето ми.
Аштън се усмихна.
— Да, това подхожда напълно на дъщеря ви.
— Ех, аз си заслужавах всяка дума, която каза Малкълм, а тя просто му затвори устата. Тя заслужава по-добър баща от мен — каза той и кимна настойчиво, напълно в унисон с мислите си. — И може би, но само може би, заслужава и по-добър съпруг от Малкълм.
Аштън вдигна вежди.
— Аз съм напълно съгласен с вас, но не мога да повярвам, че тя е негова жена.
— Вие сте твърдоглавец, мистър Уингейт — рече Самъртън с крива усмивка. — Фактът, че сте тук, го доказва.
— Та аз съвсем не отричам това — отвърна Аштън. — Малкълм ми открадна нещо, което означава много за мен, повече от всичко на света. Аз продължавам да настоявам, че първо трябва да докаже твърденията си.
— Но той вече стори това — упорстваше Самъртън — Мислите ли, че не мога да различавам двете си дъщери?
Аштън вдигна рамене и започна да наблюдава как Самъртън изпразва чашата си.
— Общо взето, един баща би трябвало да може това.
— Именно, и ви казвам, че съм го правил и продължавам да го правя! — Самъртън се разхълца и се облегна назад на стола си, като гледаше замислено празната си чаша. Горещината и бързо погълнатият алкохол започнаха да оказват въздействието си. — Знам какво си мислите. Вие мислите, че аз пия твърде много, нали, и може би съм направил грешка. Да, ще ви разкрия една тайна, приятелю мой. Докато стигна дотам да не знам какво става, трябва да съм изпил много нещо. Малкълм знае това, а вие още не сте схванали съвсем. Аз съм мъж, който доста точно знае каква роля играе в живота! — За да подчертае заключението си, той тресна чашата в железния плот на масата и болезнено изстена, когато тя се счупи и парчетата се забиха в дланта му. Обърна ръка и ужасен се взря в кръвта, която потече от раните.
Аштън започна да вади стъкълцата от наранената длан. После отиде в палатката, донесе ленена салфетка и я притисна към дланта на Самъртън. Каза му рязко:
— Свийте ръката в юмрук и останете така, разбрахте ли? — Заповедта проникна в съзнанието на Самъртън и той се подчини. Аштън му помогна да се изправи.