Предателство в смъртта

Ресторантът, който се намираше на седемдесетия етаж на небостъргача, бавно се въртеше, а през остъклените стени се разкриваше панорамна гледка към града. В центъра на залата имаше подиум за двамата оркестранти, които изпълняваха популярни музикални пиеси.

Рурк беше поканил гостите си в това заведение, защото не очакваше Ив да присъства на вечерята — знаеше за страха й от височините.

На масата седяха същите хора, които бяха гостували в дома му преди няколко вечери, включително Мик. Приятелят му от детинство беше в отлично настроение и забавляваше присъстващите с истински и с измислени истории. Въпреки че според Рурк беше прекалил с виното, изобщо не изглеждаше пиян — никой не би могъл да обвини Майкъл Конъли, че не носи на алкохол.

— Няма начин да ви повярвам, че сте скочили в океана и сте преплували Ламанша! — засмя се Магда Лейн и шеговито му се закани с пръст. — Преди малко казахте, че е било през февруари — ако не друго, щели сте да замръзнете в ледената вода.

— Кълна се, че това е самата истина, скъпа. Сгряваше ме страхът, че моите… съдружници ще разберат за „напускането“ ми и ще забият харпун в задника ми, затова благополучно се добрах до отсрещния бряг, само дето дрехите ми бяха подгизнали. Спомняш ли си онзи случай, Рурк, когато бяхме още голобради хлапаци, но успяхме да освободим от товара с нелегално уиски един кораб, пътуващ за Дъблин?

— Паметта ти е много по-силна от моята — промърмори Рурк, въпреки че до края на живота си нямаше да забрави онази паметна нощ.

— О, все забравям, че негова милост вече е почтен гражданин — ухили се Мик и намигна на Магда. — И ето че се появява една от причините за промяната в моя стар приятел.

Всички се обърнаха към входа на въртящата се зала, където стоеше Ив с протритото си кожено яке и тежките униформени обувки. Когато понечи да прекоси ресторанта, облеченият в смокинг оберкелнер отчаяно се спусна след нея, като умолително повтаряше:

— Мадам! Ако обичате, мадам!

— Аз съм лейтенант Далас! — тросна се тя, обърна се и му показа значката си, опитвайки се да преодолее замайването от височината и от въртенето на залата. Забоде пръст в гърдите му и добави: — Ако обичаш, отдръпни се, преди да те арестувам за нарушаване на обществения ред.

— Господи, Рурк! — възкликна Магда, която с блеснали от възхищение очи наблюдаваше сцената. — Съпругата ти е забележителна жена!

— Имаш право. — Той стана: — Ако обичаш, Антон. — Говореше тихо, но като чу гласа му, оберкелнерът едва не козирува. — Моля те, донеси стол и прибори за съпругата ми.

— Съпругата ли? — Мургавият Антон пребледня като платно. — Разбира се, сър. С удоволствие… веднага!