Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Да, ченгета са, но не и дроиди.
— Добре, предавам се, не мога да изляза на глава с теб! — Ив вдигна ръце. — Но трябва да престанат да се джафкат, докато приключим разследването… Знаеш ли, Уитни е използвал връзките си и ми предостави допълнителни сведения за Моли Нюман.
— А, да, за малолетната, с която съдията се е забавлявал.
— Оказа се, че малката е била негова племенница или по-точно — родственица на съпругата му — симпатично, чувствително момиче, което било отлична ученичка и мечтаело да завърши право. Съдията обещал да подготви Моли за изпитите в университета, но очевидно е имал съвсем други намерения. Ще разпитам и нея, но засега не искам да я безпокоя.
— Възможно е да научиш нещо важно, ако си поговориш с нея.
— Имаш право, но не си струва да тревожа малката след ужасяващото преживяване. — Беше анализирала всички данни и бе сигурна, че момичето не е замесено в престъплението. — Йост не се страхува от разпознаване, затова фактът, че го е видяла, няма значение. Предполагам, че не я е изнасилил, не е в стила му.
— Разбира се — прави само онова, за което му плащат.
— Точно така, обаче при прегледа в болницата е било установено, че Моли е била сексуално насилена, а в кръвта й са били открити наркотици. Сигурна съм, че съдията я е изнасилил и й е дал екзотика, а Йост й е инжектирал по-силния зонър, за да я упои, докато той си свърши работата. Няма да я разпитвам, освен ако не установим, че или тя, или майка й по някакъв начин са свързани с Йост. И без това много й се е събрало.
„Едва ли има човек на света, който да я разбира по-добре от теб“ — помисли си Рурк и промълви:
— Значи засега няма да се занимаваме с нея.
— Точно така. По време на съвещанието Фийни съобщи крайно интересни факти от засекретените психологически профили на Джейкъби и на Стоу — каза тя. Втренчи се изпитателно в съпруга си и си каза, че ако играеха покер, невъзмутимото му изражение би му помогнало да изкара куп пари чрез блъфиране.
— Така ли? — престори се на изненадан той.
— Не ме мисли за толкова наивна. Виждам твоят пръст в тази история.
— Лейтенант, колко пъти да повтарям, че никога не оставям отпечатъци от пръстите си?
— А аз колко пъти да повтарям, че не желая да престъпваш законите, за да ми осигуриш дадена информация?
— Не съм сторил нищо незаконно.
— Разбира се! Използвал си Фийни, за да узакониш информацията чрез неговия компютър.
— Той ли ти го каза? — попита Рурк и се усмихна на гневното изражение на съпругата си. — Очевидно не. Надявам се, че сведенията, които сте получили от анонимния източник, са се оказали полезни.
Ив смръщи вежди и закрачи напред-назад. Когато ядът й премина, разказа на Рурк за срещата си с агент Карън Стоу.
— Винаги боли, когато загубиш приятел — замислено промълви той. — Още по-тежко е, когато изпитваш угризения, задето си могъл да предотвратиш смъртта му.
Ив сложи ръка на рамото му — знаеше, че той говори от собствен опит и че ще носи този кръст до края на живота си.
— Самобичуването и мъчителните спомени не помагат никому.
— Но ти помагаш на Стоу да заздравеят раните в душата й, както помогна и на мен. Какво искаш да направя?
— Тя ми съобщи имената на трима души. Необходима ми е подробна информация за тези хора, но никой не трябва да разбере, че се интересувам от тях. Всъщност проучването им не е незаконно, въпросът е как тайно да се проникне в личните им файлове. Това също е разрешено от закона, стига да не разкодираш засекретени документи. Не желая да предприемаш рисковани действия, само да направиш дискретно проучване. Ако ти се заемеш със задачата, от ФБР няма да заподозрат какво се случва, но захвана ли се аз, като хрътки ще тръгнат по следите ми.
— Ясно. Освен това ако Джейкъби разбере, че някой се интересува от убийството на Уинифрид, нищо чудно да прояви по-голям интерес към случая, което пък ще компрометира Стоу.
— Именно. Възможно ли е да изпълниш молбата ми, без да нарушаваш закона?
— Е, все ще намеря някаква вратичка, през която да се промъкна. Ако проявя некомпетентност и ме хванат, най-много да получа порицание и да ми наложат малка глоба.
— Няма начин да поискам разрешение за проучването. Още не знаем в коя от службите работи информаторът, който е предупредил Йост.
— Няма значение. Дай ми имената на тези хора.
Ив извади електронния бележник на Стоу и му го подаде. Той включи устройството и вдигна вежди:
— Случайно познавам и тримата и може би ще избегнем незаконното проникване в компютъра на ФБР.
— Познаваш ли ги? — изуми се тя.
— Всъщност лично познавам немеца Хайнрих и съм чувал за сънародника ни Нейпълс, който, доколкото ми е известно, живее в Лондон. Известна ми е репутацията на Джерад, сина на посланика, който се слави като добър дипломат, предан съпруг и баща и безупречен държавен чиновник. Баща му е изразходвал доста средства, за да му помогне да си изгради този образ.