Предателство в смъртта

— Заряза ме заради Мик. Двамата са първи приятели. — Той прегърна съпругата си и лекичко я ухапа по шията: — Искаш ли да знаеш как изглеждаше тази вечер, докато прекосяваше ресторанта?

— Като ченге. Извинявай, че се появих в този вид, но нямах време да се върна тук и да се преоблека.

— Не се извинявай. Изглеждаше ужасно секси. Дългокрако ченге с решително изражение. Благодаря, че отдели време да присъстваш на вечерята.

— Наистина направих голяма жертва. — Тя се обърна: — Длъжник си ми.

— Разбира се, не отричам.

— Може би ще измисля как да ми се отблагодариш.

— Скъпа… — прошепна той и плъзна длани по бедрата й. — С най-голямо удоволствие.

— Не, не по този начин, въпреки че сексът с теб винаги е удоволствие.

— Благодаря за комплимента.

— Искаш ли да чуеш как мина денят ми? — попита тя и го отблъсна, преди кръвта й да забушува от ласките му. — След съвещанието имах две срещи. Първата беше с Пийбоди.

— Постъпила си много благородно.

— Грешиш, подбудите ми бяха егоистични. Не мога да разчитам на нея, ако тя непрекъснато циври и мисли за онзи глупак. Не, не се усмихвай толкова иронично, че ще ме вбесиш! — Тя въздъхна: — Макнаб е постъпил много мръсно, като й е казал, че си е уговорил среща с друга жена.

— Номерът е изтъркан и обикновено не дава резултат.

— Не съм веща като теб по „номерата“, но очевидно стратегията на Макнаб е била успешна. Помощничката ми не беше на себе си. Затова я почерпих със сладолед и й позволих да излее душата си пред мен. А сега ще споделя с теб изповедта й.

— Ще почерпиш ли и мен със сладолед?

— Поне две седмици не искам в мое присъствие да се споменава думата „сладолед“! — изпъшка тя и му предаде разговора си с Пийбоди, най-вече защото държеше да разбере дали е постъпила правилно. От опит знаеше, че съпругът й умее да изразява съчувствието си и да дава уместни съвети.

— Макнаб ревнува от Мънроу, и то съвсем основателно — отбеляза Рурк.

— Ревността е присъща на дребнавите и тесногръдите хора.

— Да, но мнозина са й подвластни. Мисля, че в настоящия момент чувствата на Макнаб към помощничката ти са по-силни или поне по-чисти отколкото нейните към него. Предполагам, че се чувства безпомощен… както бях аз… — Той нежно докосна страната й.

— Не се оплаквай, нали в края на краищата постигна целта си. Честно казано, надявам се кризата да премине и двамата отново да започнат да се заяждат, вместо да се натискат в стаичката на чистачите.

— Скъпа, овладей емоциите си, не бъди такава романтичка!

— Едва ли е необходимо да ти напомням, че предвиждах подобни неприятности.

— Не отричам, че си много прозорлива! — засмя се Рурк.

— Наистина предвидих какво ще се случи! — настоя тя. — Разследването навлезе в задънена улица, а онези двамата си правят на инат и разиграват номера. Не са деца, а ченгета, да му се не види!