Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— За Бога…
— Цялата! — натърти Ив и се приведе към нея. — Ако скриеш дори най-малката подробност, смятай кариерата си за приключена. Ще ми съобщаваш за всеки ваш ход, за всичко, което откриете.
— Знаеш ли, започвах да вярвам, че наистина искаш престъпникът да бъде задържан. Но сега разбирам, че търсиш само евтина слава…
— Изслушай ме, още не съм свършила — прекъсна я Ив. — Ако играеш честно с мен и първа стигна до Йост, ще направя всичко възможно да участваш в операцията по залавянето му и дори именно ти да го арестуваш.
За миг Стоу изглеждаше така, сякаш ще се разплаче, сетне се овладя и промълви:
— Уини щеше да те хареса. — Сетне протегна ръка над масичката: — Съгласна съм.
Ив се качи обратно в колата и погледна часовника си — наближаваше девет. Прецени, че няма да успее да се върне у дома, да се преоблече и да отиде на изисканата вечеря с приятелите на съпруга си, както му беше обещала.
Имаше две възможности. Първата бе да направи каквото най-много й се искаше — да се прибере вкъщи, да вземе горещ душ и да изчака Стоу да й изпрати информацията.
Другата възможност беше да отиде с работните си дрехи в изискания ресторант, намиращ се на върха на най-високия небостъргач в Ню Йорк, откъдето се разкриваше зашеметяваща гледка към града. Това означаваше да прекара вечерта, седнала до някоя от сребърните маси, да води празни разговори с непознати, да се прибере у дома посред нощ и да работи, докато капне от умора.
Поколеба се между удоволствието и чувството за дълг към съпруга си, тежко въздъхна и подкара към ресторанта. Докато чакаше на един светофар, позвъни на портативния видеотелефон на Мейвис.
Още преди да види на монитора лицето на приятелката си, чу оглушителен шум, който едва не спука тъпанчетата й. На лявата скула на Мейвис имаше нова временна татуировка, изобразяваща насекомо, подобно на зелена хлебарка.
— Хей, Далас, много се радвам, че се обади. Почакай, почакай, в колата ли си? Ей сега идвам!
— Мейвис… — подхвана Ив, но екранът на устройството потъмня. Тя забели очи и подкара тъкмо в момента, когато светофарът даде на червено. След няколко секунди приятелката й се появи на седалката до нея.
— Боже мой! — смаяно възкликна Ив.
— Страхотен номер, нали? Намирам се в холограмната зала на звукозаписното студио, която използваме за видео ефекти и прочие. — Мейвис погледна надолу, видя, че задните й части се губят в седалката, и избухна в смях: — Майчице, изгубила съм си задника!
— Както виждам, и дрехите ти ги няма.
Мейвис Фрийстоун беше дребничка жена, а моделиерът, изработил дрехата й, който беше и неин любовник, очевидно беше пестил плата. На пръв поглед изглеждаше, че тя е облечена в три розови звезди, поставени точно на местата, изисквани от закона, и свързани с тънки сребърни верижки.
— Тоалетът ми е жесток, а? Отзад има още една звезда, но не я виждаш, защото съм седнала. Хващаш ме в паузата между снимките в студиото. Какво се е случило? Къде отиваш?
— Налага се да присъствам на официална вечеря с приятели на Рурк. Ще ми направиш ли една услуга?
— Иска ли питане!
— Имам видеозапис на голяма колекция първокласни козметични средства. Възможно ли е да изгледаш видеозаписа и да ми кажеш откъде могат да се купят, и то по възможност на едро. Налага се да бъдат заменени…
— Помощта ми за някое разследване ли ти е необходима? Умирам да се правя на детектив!
Ив внимателно я огледа. Косата на кандидат-детективката беше боядисана в различни цветове и ярко оцветените кичури напомняха на фойерверки. На бедрото й беше татуирана хлебарка, която изглеждаше като близначка на насекомото върху скулата й.
— Интересуват ме само магазините или складовете, откъдето се купуват подобни артикули.
— Няма проблеми, обаче е най-добре да попиташ Трина. Тя е спец по козметиката и понеже е професионалистка, веднага ще те осведоми по въпроса, който те вълнува.
Ив направи кисела гримаса. Идеята да потърси съвета на Трина вече й беше хрумнала, но предпочиташе да не разговаря с нея.
— Слушай — обърна се към Мейвис. — Неприятно ми е да го призная и се надявам да си остане между нас, но… се страхувам от тази жена.
— Я не се занасяй!
— Ако й се обадя, ще ме изгледа ужасено и ще заяви, че непременно трябва да ме подстриже, после ще вземе да плеска по лицето ми някакви мазила и да настоява да използвам нейния масажен крем за стегнат бюст.
— О, този крем е супер! В момента се предлага с аромат на киви.