Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
Защрака с пръсти на подчинените си, а Ив се приближи до масата, като се мъчеше да не гледа навън, и промърмори:
— Извинете, че закъснях.
Тя пропъди сервитьора, който се суетеше около нея, заяви, че ще хапне набързо от порцията на съпруга си, и побърза да седне така, че да бъде с гръб към остъклената стена. Озова се между сина на Магда и счетоводителя Карлтън Минс и се примири с мисълта, че двамата й сътрапезници ще я отегчат до смърт.
— Предполагам, че досега си разследвала някой случай — промърмори Винс и отново се зае с ордьовъра си. — Често се питам как ли разсъждават престъпниците. Какво е мнението ти за човека, когото преследваш в момента?
— Отличен професионалист е.
— Ти също, иначе нямаше да си толкова прочута. Имате ли… — Той помаха с пръсти, като че ли се мъчеше да изскубне думата от въздуха. — Имате ли заподозрян?
— Винс! — обади се майка му и укорително го изгледа. — Сигурна съм, че на Ив й е неприятно по време на вечеря да говори за работата си.
— Извинявай, Ив. Интересувам се от анатомията на престъплението… от безопасно разстояние, разбира се. Любопитството ми се подсилва от факта, че отговарям за охраната на предметите, които ще се продават на търга.
Ив взе чашата с вино, която един от сервитьорите тържествено й беше поднесъл:
— В работата на полицията няма нищо вълнуващо или загадъчно — преследваш престъпника, докато го заловиш, сетне го изпращаш в затвора и се надяваш решението на съда да бъде такова, че той да остане по-дълго зад решетките.
— О, колко прозаично! — промълви Карлтън, без да вдигне глава от блюдото с морски дарове пред себе си. — Предполагам, че изпитвате ужасно чувство на безсилие, след като сте работили усърдно, а друга инстанция зачеркне резултата от усилията ви. Равнозначно е на провал, нали? — Той вдигна поглед и съчувствено я изгледа. — Случва ли се често?
— Не много често, но се случва. — Друг сервитьор постави пред нея блюдо с любимите й големи скариди. Тя погледна Рурк и видя тънката му усмивка.
„Този човек умее да върши чудеса!“ — помисли си разнежено, но не се издаде колко е трогната от вниманието му, а продължи да разговаря със счетоводителя:
— Направи ми впечатление отличната организация на охраната на търга. Все пак беше за предпочитане да изберете друго място за провеждането му, което не е толкова… публично и възможността за достъп е ограничена.
Карлтън енергично закима:
— И аз съм на същото мнение, лейтенант. Опитах се да убедя организаторите, но не пожелаха да ме послушат. — Нежно изгледа Магда и добави: — Предпочитам да не мисля за разходите по охраната и застраховката, защото ще си загубя апетита.
— Стар мърморко! — Магда му намигна. — Залата, в която ще се проведе търгът, е част от рекламната кампания. Интересът на публиката се повишава от факта, че събитието ще бъде в елегантния хотел „Палас“, а предметите и вещите са изложени за предварителен оглед. Медиите вече проявяват небивал интерес, което ще допринесе за успеха на търга, а оттам — за подпомагането на фондацията.
— Впечатлен съм — намеси се Мик. — Днес следобед бях в залата и разгледах изложените предмети.
— Трябваше да ме предупредите. Лично щях да ви разведа — усмихна се актрисата.
— Не бих се осмелил да отнемам от ценното ви време — галантно отвърна той.
— Глупости! — безцеремонно го сряза Магда. — Надявам се да присъствате на търга.
— Честно казано, не възнамерявах да остана в Ню Йорк толкова дълго, но след като се запознах с вас и разгледах изложбата, непременно ще присъствам и дори ще наддавам за това-онова.
Докато гостите му разговаряха, Рурк повика сервитьора, отговарящ за вината. Извърна се към него да поръча нова бутилка и усети как нечие босо стъпало предизвикателно се плъзна по крака му. Без да му мигне окото, той даде поръчката и отново се обърна към масата.
Ив седеше прекалено далеч, за да флиртува с него, пък и едва ли й беше до това. Огледа се и повдигна вежда, като видя загадъчната усмивчица на Лайза Трент, която невъзмутимо започна да се храни.
Чувствата му бяха противоречиви — бе разгневен от нахалството й, но и му беше забавно. Питаше се дали да се престори, че не е усетил докосването. В този момент тя вдигна поглед и по похотливия блясък в очите й Рурк разбра, че не той, а Мик е обект на флирта.
„Интересно — помисли си, докато тясното стъпало се провираше под маншета на панталона му. — Изникна неочаквано усложнение.“
— Лайза — обърна се към нея и едва сдържа усмивката си, като усети как тя рязко отдръпна крака си. Изгледа я невъзмутимо и забеляза смущението й — очевидно беше осъзнала грешката си. — Харесва ли ти храната? — добави учтиво.