Предателство в смъртта

Стоу облекчено въздъхна, извърна поглед и едва чуто промърмори:

— Ясно… разбирам.

— Оправдавам постъпката ти, но това не означава, че номерата, които ми скроихте с Джейкъби, ще ви се разминат безнаказано. Партньорът ти е самонадеян глупак, но за теб имам друго мнение. Предполагам, вече си обмислила случилото се и ще признаеш, че ако не се бяхте намесили, онзи мръсник Йост вече щеше да е в ареста.

С усилие на волята Стоу я погледна:

— Обвинението ти е справедливо. Вината не е само на Джейкъби, но и моя. Изгарях от желание именно аз да задържа Йост и в името на това рискувах. Няма да допусна същата грешка.

— Тогава да играем с открити карти. Приятелката ти е работила в посолството. Какво открихте там?

— Почти нищо. Много трудно е да прокопаваш проходи под крепостта на политиката и властта в собствената си страна, камо ли в чужда. Отначало френските власти обявиха, че Уинифрид е била убита от ревнивия си любовник. Вече споменах, че тя беше много популярна сред мъжете. Скоро разбрах, че се опитват да ни хвърлят прах в очите. Когато са сравнили престъпленията, извършени по същия начин, са се натъкнали на Йост, после обаче решили, че убийство е дело на човек, който му подражава.

— Защо?

— Първо, репутацията й беше безупречна, не е била свързана с престъпна организация, която да поръча убийството й. Второ, нито един от мъжете, с които е имала сексуална връзка, не би могъл да плати високия хонорар на Йост, нито пък би пожелал смъртта й. Уини никога не разбиваше сърцата на любовниците си. Спомних си тревожното й изражение по време на последното й обаждане и предупреждението да не я търся в посолството, затова реших да се поинтересувам от работата й.

— Откри ли нещо?

— Най-интересното, което научих, бе, че е била преводачка на сина на посланика по време на преговорите му с Германия и Съединените щати във връзка с мащабен многонационален проект за изграждане на космическа съобщителна станция. Работата й е била свързана с много пътувания и отнемала цялото й време през последните три седмици преди смъртта й. Научих имената на хората, замесени в проекта, но когато реших да ги проуча, ударих на камък — сведенията за тях бяха засекретени. Въпросните господа очевидно са важни персони и разполагат с огромни средства. Знаех, че не бива да правя повече опити, защото имаше опасност да ме отстранят от разследването на Йост.

— Дай ми имената на тези хора.

— Казвам ти, че не можеш да проникнеш в досиетата им.

— Само ми ги кажи и остави на мен да реша кога и как да направя проучването.

Стоу сви рамене, извади от чантата си електронен бележник, натисна някакъв бутон и подаде бележника на Ив, като отбеляза:

— Между другото, Джейкъби те ненавижда, и то още преди да дойдем в тук. Ще изпита най-голямо удоволствие, ако по време на операцията за задържането на Йост навреди на кариерата ти.

— Треперя от страх. — Ив широко се усмихна и прибра в джоба си електронното устройство.

— Съветвам те да го вземеш насериозно — има големи връзки.

— Уверявам те, че много сериозно се отнасям с всички паразити. Ето какво ще направим — още тази вечер ще прехвърлиш в компютъра в дома ми цялата информация, с която разполагаш.