Предателство в смъртта

Въпреки това в този ранен час всички маси бяха заети от хора, които явно обичаха да рискуват живота си. Оркестърът се състоеше от двама полуголи мъже, чиито тела бяха изрисувани с боя в неонов цвят, а косите им бяха обагрени в синьо. Пееха или по-скоро виеха за несподелена любов и удряха с дълги каучукови пръчки върху клавишите на две пиана, а публиката им пригласяше с пълен глас. Ив си каза, че само заради спонтанната реакция на присъстващите си струва да посетиш „Синята катерица“.

Насочи се към маса в дъното на заведението, като се оглеждаше да не би Стоу да е подранила. Масата, която беше набелязала, беше заета от двама влюбени, състезаващи се кой ще вкара езика си по-дълбоко в гърлото на другия. Ив прекъсна състезанието, в което очевидно резултатът бе равен, като хвърли значката си на масата и с палец посочи вратата.

С крайчеца на окото си видя как хората на съседната маса набързо натъпкаха в джобовете си пакетчетата с наркотици и набързо се изнизаха от заведението.

„Полицейската значка притежава чудодейна сила!“ — помисли си тя и се настани на паянтовия стол.

В дните, когато още не беше омъжена за Рурк, често посещаваше клуба, най-вече за да слуша изпълненията на Мейвис. Ала приятелката й вече не работеше в заведения, а беше сред най-нашумелите певици… доколкото изпълненията й биха могли да се нарекат пеене.

— Хей, сладурче, искаш ли да си легнем заедно?

Тя изгледа от глава до пети кльощавия младеж с тесен панталон, издут отпред. Като видя, че погледът й се спира на мъжките му атрибути, той самодоволно се ухили и ги потупа:

— Големият Сами иска да си поиграе с твоята катеричка.

Тя с насмешка си помисли, че размерите на „Големия Сами“ се дължат на подплънки, умело напъхани в слипа на плейбоя, както и на конска доза медикамент, чието жаргонно название бе „надървител“. Отново извади значката си, сложи я на масата и процеди:

— Чупката!

Младежът изчезна яко дим, а Ив остави значката на масата, което й осигури възможност необезпокоявано да се наслаждава на „музиката“ и на крещящите цветове.

— Закъсня — промърмори, когато Стоу седна срещу нея.

— Нямаше как да се измъкна по-рано. — Агентката кимна към значката: — Реклама ли си правиш?

— Няма друг начин да попречиш на боклуците да ти налетят.

Стоу любопитно се огледа. Беше свалила вратовръзката си и дори беше разкопчала яката на ризата си, което според стандарта на федералните агенти бе като да свалиш униформата си.

— Учудвам се на избора ти — отбеляза кисело. — Безопасно ли е да си поръчам питие?

— Алкохолът убива микробите. Опитай коктейлите — не са толкова лоши.

Агентката натисна един от бутоните на таблото с менюто, монтирано отстрани на масата, и нетърпеливо попита:

— Как разбра за Уинифрид?

— Не ти определих среща, за да ме разпитваш. Тук си, за да отговаряш на моите въпроси. Как си обясняваш факта, че не съм съобщила на шефовете ти как си скрила важна подробност от миналото си? Това е най-сигурният начин да се отърва от двама ви с Джейкъби.