Предателство в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Предателство в смъртта». Краткое содержание книги:
— Да, превъзходна е.
Рурк изчака, докато вечерята приключи и двамата с Мик пътуваха с колата към къщи.
Извади табакерата си и предложи цигара на стария си приятел. Мик запали, с наслада вдъхна ароматния дим и се облегна назад:
— Спомняш ли си, когато ограбихме онзи камион, превозващ кашони с цигари? Да му се не види, сигурно сме били десетгодишни. — Замечтано се усмихна, сетне добави: — Още същия следобед с Брайън Кели и с Джак Бодайн изпушихме почти десет пакета, а Джак, Бог да се смили над душата му, щеше да пукне. Останалите продадохме на Шестопръстия Логан и изкарахме добри пари.
— Да, спомням си. Само след няколко години откриха трупа на Логан в река Лайфи. Някой беше отрязал всичките му пръсти, включително допълнителния.
— Ама и ти си един… не може да не ми развалиш настроението.
— Мик, да не би да чукаш гаджето на Винс Лейн?
Очите на приятеля му се разшириха от престорено учудване:
— Кой, аз ли? Че аз почти не познавам дамата… — Млъкна, поклати глава и се засмя: — Теб човек не може да излъже, няма смисъл да си правя труда. Винаги надушваш измамата. Как се досети?
— Въпросната дама се опита да ме масажира под масата. Има хубаво стъпало, но мерникът й куца.
— Такива са си жените — не умеят да бъдат дискретни. Право да ти кажа, днес случайно я срещнах в прекрасния ти хотел, когато отидох да разгледам изложбата. Заговорихме се и от дума на дума се озовахме в нейната стая. На мое място би ли устоял на такова парче?
— Навлизаш в чужда територия, приятелю!
Мик само се ухили:
— За какво намекваш?
— Постарай се историята да не се разчуе, докато приключа деловите взаимоотношения с тези хора.
— За пръв път те виждам да правиш въпрос, задето съм си легнал с някое гадже. Бъди спокоен, ще направя както искаш в името на старото ни приятелство.
— Много съм ти признателен.
— Е, не правя толкова голяма жертва. Дали ще е тази жена, или друга за мен няма особено значение. Честно казано, учудвам се, че и ти не си опитал ласките й. Истинска хубавица е.
— Май забравяш, че имам жена в леглото си. Имам съпруга.
Мик се изкиска:
— Че откога съпругата е пречка за един мъж да опита нещо чуждо? Ако си траеш, няма да разбере, че си кривнал от правия път.
Рурк се загледа в широките врати на имението, които бавно се плъзнаха встрани, и замислено промълви:
— Спомням си как веднъж цялата тайфа — ти, Брай, Джак, Томи, Шон и моя милост — се натряскахме с контрабандно уиски. Докато дълбокомислено разсъждавахме за живота, възникна въпросът какво е онова, което най-силно желаем, и заради което бихме се отказали от всичко друго на света.
— Тъй си беше. От алкохола ни беше избило на философски разсъждения. Аз заявих, че ще бъда най-щастлив, ако притежавам безбрежен океан от пари. Шон пък, какъвто си беше женкар, пожела оная му работа да бъде като на слон. Май си беше пийнал повечко от нас, та не се досети колко е непрактичен такъв размер. — Извърна се и се втренчи в Рурк: — Ако не ме лъже паметта, само ти не сподели най-съкровеното си желание.
— Вярно е… защото не бях сигурен какво ще ме направи най-щастлив — да бъда свободен, да имам купища пари и власт или поне една седмица баща ми де ме остави на мира и да не ме скъсва от бой. Така и не направих избора си, затова си замълчах. Ала сега знам, че съм готов да жертвам всичко заради Ив. Тя е моят идеал за щастие.
Седемнайсета глава
Ив първа се прибра у дома и се опита да навакса загубеното време, като отиде направо в кабинета си и изпрати на Мейвис видеозаписа.
Забеляза, че индикаторът за постъпваща информация се е включил. Натисна няколко клавиша, подпря длани на бюрото, приведе се и се втренчи в монитора.
Хрумна й, че психологическият профил на Стоу много вярно отразява характера й — Карън работеше прецизно и бързо. Сведенията, които й беше изпратила, бяха доста оскъдни, но забележките й към информацията бяха много полезни.
„През цялото време си копирала файловете, за да ги използваш по твоя преценка, нали? — помисли си Ив. — И аз бих постъпила като теб.“
По всичко изглеждаше, че Стоу е приложила тактиката на Фийни да събира информация за жертвите чрез свидетелските показания на техни приятели, родственици и колеги. След като е разпитала всички, неколцина са били заподозрени и задържани за официален разпит, ала са се оказали невинни.
Ив продължи да преглежда сведенията и след малко иронично се усмихна. Очевидно агентите на ФБР се бяха сблъскали със същата неотзивчивост от страна на Интерпол, каквато бяха проявили към нея. Всяка организация ревниво пазеше информацията си и отказваше да я сподели с „конкуренцията“.